Кризата от 1987 г. - 20 години по-късно

За хората, които са преживели катастрофата от 1987 година обаче, нещата не стоят по този начин. Тогавашните събития си струва да се помнят от всеки, който управлява пари на борсата, смята Къриър.

За по-малко от два месеца, от 25 август до 19 октомври, индексът Dow Jones Industrial Average пада от рекордните тогава 2 722,40 пункта до 1 738,74 пункта – понижение от 36 на сто. По-голямата част от този спад, или около 508 пункта, се реализира само в една търговска сесия – понеделник, 19 октомври.

В средата на 1987 г., както и сега, фондовият пазар е във възход за пета поредна година. Тогава, както и сега, Wall Street е изпълнен с ентусиазъм около нововъденията на финансовите пазари, като електронната търговия и автоматизираното управление на портфейли. Същите вълнения днес предивзиква развитието на деривативните пазари.

През онези дни, както и сега, повечето икономически новини вещаят оптимизъм. Лихвите и облигационните доходности обаче растат, понижавайки перспективите за икономически растеж и правейки инвестициите в акции все по-неизгодни. През 1987 г., също както и в наши дни, продължителният спад на щатския долар поражда все по-голяма „нервност“ на валутните пазари.

Паралелите между 1987 г. и 2007 г. вероятно са много повече от изброените, но основният извод е, че и тогава, и сега финансовият свят остава изключително опасен, смята Къриър.

Събитията от 1987 г. не предизвикват весобща рецесия на щатската икономика. Въпреки опасенията на много хора, борсовият срив не нанася сериозни вреди на потребителите и индустрията.

В края на 1987 г. и началото на 1988 г. Федералният резерв на САЩ, под ръководството на новия си шеф Алън Грийнспан, намалява основния лихвен процент от 7,25% на 6,75%. До края на първото тримесечие на 1988 г. условията се нормализират достатъчно и Фед отново подновява повишенията на цените на заемите.

Мнозина анализатори са изследвали причините за борсовия крах от 1987 г., но няма единодушно мнение по въпроса. След кризата са въведени редица мерки и регулации, които да предотвратят подобно развитие в бъдеще. До август 1989 година индексите се възстановяват напълно от загубите.

Наскоро Dow Jones достигна нива от 13 500 пункта – около пет пъти над нивата от преди началото на кризата и около осем пъти над стойността си от 19 октомври 1987 г. От тази гледна точка, крахът от 1987 г. може да се нарече „най-добрата възможност за покупка“, пише още Къриър.

Той счита обаче, че поуката от тази история е друга – ограниченият негативен ефект на кризата от 1987 г. по никакъв начин не гарантира, че следващото подобно събитие ще се развие по същия начин.

Според Чет Къриър, събитията от онези години показват до какви екстремуми могат да достигнат финансовите пазари, независимо от случващото се „около“ тях. В дългосрочен план фондовият пазар е неразривно свързан с икономическия прогрес, но в краткосрочен – всичко е възможно.

От перспективата на последните 20 години може да се извади и още едно обобщение - фактът, че днес на графиките кризата изглежда толкова незначителна, показва огромния мащаб на ръста преди и след нея, посочва Къриър.

По думите му, борсовият срив от 1987 г. е знаменателно събитие, но още по-значим е продължаващият и до днес световен икономически „бум“, на фона на който една от най-сериозните икономически катастрофи на миналия век изглежда незначителна.