Франция – край на 35-часовата работна седмица?

Горната камара на френския парламент прие късно в сряда закон, който слага край на 35-часовата работна седмица в страната, съобщи АФП.

Законът е бил подкрепен от партията на президента Никола Саркози, която има мнозинство, но е срещнал съпротивата на опозицията.

Депутатите са приели и други важни реформи, които променят правилата относно стачките и затягат критериите за плащане на помощи за безработица.

Мерките бяха одобрени от долната камара на парламента по-рано този месец.

Реформата, която срещаше най-силната съпротива на опозицията и профсъюзите, беше решението да се даде възможност на компаниите да не спазват 35-часовата работна седмица, която беше въведена от социалистическото правителство преди 10 години, а консерваторите определяха като спънка пред конкурентоспособността на Франция.

Новият закон всъщност запазва работните часове за седмицата на 35, но дава на компаниите правото директно да преговарят със служителите си относно продължителността й.

Целта на въвеждането на 35-часовата работна седмица беше намаляване на безработицата. По този начин по данни на Френския статистически институт INSEE са били създадени 350 хил. нови работни места в периода между 1998 и 2002 г., на цената обаче на милиарди евро държавна помощ за компаниите.

Проучванията на общественото мнение показват, че французите все още смятат въвеждането на 35-часовата работна седмица като прогресивна мярка, с която не искат да се разделят.

Според приетите вчера промени относно безработицата ако търсещите работа не приемат и третата предложена им „приемлива“ оферта за работа, помощите им ще бъдат спирани.

Друга оспорвана мярка е решението училищата да се грижат за децата в училищните помещения в случай на учителска стачка. Новият закон също така задължава работниците да проведат „предварителни преговори“ с работодателите преди да започнат стачни действия.

Критиците на промените твърдят, че законът нарушава правото да се стачкува.

Серия от икономически мерки, също приети вчера, целят насърчаване на икономическия ръст и увеличаване на покупателната сила, като в същото време се очаква да контролират инфлацията и да задържат държавните разходи в минимални граници.

По думите на икономическия министър Кристин Лагард мерките ще помогнат за увеличаване на покупателната сила с „1000 евро на година на едно домакинство от 2009 г.“

Правителството също така разчита реформата да създаде 50 хил. работни места до края на следващата година и да добавя към икономическия ръст 0,3 процентни пункта годишно.