ИПИ: ДКЕВР действа на принципа „на час по лъжичка“

Пролетта е може би най-динамичният период по отношение на регулирането на електроенергийния сектор, защото тогава производители и доставчици се надлъгват с държавата с колко да бъде повишена цената на тока. Новините от изминалата седмица не се изчерпаха само с това, но включиха и предложения за нормативни промени, които да стимулират износа, решения относно лицензите на електроразпределителните дружества и др. И въпреки всичките напъни за по-прозрачна работа в тази сфера, обществото и частният сектор продължават да се информират за случващото се в нея от изказвания на различни фигури в администрацията. С други думи в момента знаем това, което ни позволят, а всичко останало ще научим след вземане на дадено решение, когато вече е твърде късно, пише в анализ по темата Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

От ДКЕВР обясниха, че разработват нова схема за ценообразуване, която хем няма да увеличи сметките за домакинствата, хем ще намали разходите на бизнеса, хем ще стимулира износа. За това се спрягат основно две мерки, които са свързани с трите добавки към цената за пренос и достъп, и оптимизиране на разходите на производителите на електроенергия. Към момента са открити неефективности при производството на електроенергия от държавните компании в размер на 235 млн. лв. От МИЕТ обясняват, че през следващия регулаторен период потребителите няма да плащат за тях. Хубаво, ще се намаляват разходи, но това за пореден път илюстрира неспособността на държавата да управлява ефективно някакъв бизнес. Грешките при управлението на дружествата дълги години са останали незабелязани или са прикривани от регулатора на пазара. Хубаво е, че цената може да не се увеличи и дори да намалее, но нямаше ли да е по-хубаво това да се беше случило още през 2009-2010 г., когато икономиката имаше още по-голяма нужда от тази подкрепа? 

Другата идея е да отпаднат трите добавки за търговците на електроенергия и големите промишлени предприятия. Домакинствата ще продължат да плащат тези добавки, но вече няма да ги виждат като отделни графи в сметките си, а ще бъдат включени към цената за доставка.

Ако частният сектор не плаща за тези добавки, това неминуемо ще облекчи работата му, но означава по-малко приходи в сектора на енергетиката. Няма яснота дали това е включено в гореспоменатите неефективности и по какъв начин ще се отрази на сектора. Идеята домакинствата да не виждат какво плащат е точно обратното на това, което породи протестите в началото на годината – неразбиране защо сметките за ток са толкова високи.

Скриването на едни или други разходи единствено ще задълбочи неразбирането на хората и по никакъв начин няма да повлияе на разходите им. Паралелно с всичко това от проверката на ДКЕВР в електроразпределителните дружества става ясно, че нарушения има, но те не са достатъчно сериозни, за да доведат до отнемане на лиценза на някое дружество. Липсва каквато и да било информация за целия процес, включително кога трябва да приключи проверката и кога ще бъдат обявени резултатите от нея. От ДКЕВР дори заговориха за нужда от допълнителни проверки. Единствената добра новина тук е, че се подхожда много по-предпазливо, отколкото през февруари, когато се чуваха закани за отнемане на лицензи до края на деня. Задълбоченият анализ на ситуацията и въздържаните коментари винаги са по-добрият подход, особено когато става въпрос за дейността на голям инвеститор.

Като цяло поведението на администрацията към сектора в момента изглежда като да е на принципа на час по лъжичка – да не плашат с много информация, докато закърпят положението. Лошото е, че обществото и частният сектор, включително потребители и производители, отново получават половинчата информация, подхвърляния и намеци. Това не помага особено за възстановяване на доверието във воденето на електроенергийна политика и работата на сектора.

Крайно време е водената политика в сектора да стане по-прозрачна, защото именно това искаха протестиращите с призивите за обществени съвети и граждански квоти. След това трябва да започне работа по отварянето на сектора към пазарни принципи и постепенното му освобождаване от централизирани решения. Нужно е държавните компании да излязат на свободния пазар, защото намерените неефективности са крещящо доказателство за това как потребителите плащат за грешките им. В същото време ролята на държавния регулатор трябва постепенно да намалява, за да не му се позволи да прикрива споменатите неефективности и да натоварва потребителите с чужди сметки.