Склонни ли са работодателите на компромиси, когато наемат нови кадри?

Липсата на практически умения

Всеки втори от анкетираните лица посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение във фирмата.

Основните предизвикателства, с които са се сблъскали 89% от анкетираните при постъпване на работа, са свързани с липсата на практически умения, несъответствие между наученото и реалните изисквания на работното място, липса на познание за техниката и технологиите в предприятието.

Дефицитите в практическите умения се чувстват най-остро в секторите „Мебелна промишленост“, „Месопреработване“, „Консервна промишленост“, „Металургия“, „Млекопреработване“, „Фасилити мениджмънт“, „Електроника“, „Електротехника“, „Търговия“. 

Почти всички (99%) от анкетираните лица посочват, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. За тази цел всеки трети е ползвал самостоятелно специализирана литература и информация от интернет, както и помощ от колеги, а всеки четвърти се е включвал във фирмени и други обучения.

Сравнително нисък (10%) е броят на анкетираните, които са се включвали във форми на следдипломна квалификация и продължаващо обучение, организирано от университетите. Това е показателно за извода, че висшите училища стоят встрани от процеса на продължаващо обучение.

Непрекъснато учене

Новите технологии, нормативната уредба и добрите практики са областите, в които най-често се налага обновяване на знанията. Над 80% от анкетираните твърдят, че практиката им изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията, веднага след придобиване на съответната квалификация и образование.

Жизненият цикъл на компетенциите е най-кратък при IT специалистите – 4 г., при инженерите в производството е 7 г., при икономистите – 9 г.

Поради липсата на адекватно кариерно (професионално) ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация, държавата изразходва неефективно огромни средства за образование, се твърди в анализа на БСК.

По данни от одит на Сметната палата само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование. Процентът на тези, които заемат позиция по специалността си, е още по-малък. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда водят до деквалификация при немалък брой дипломирани специалисти.

80% от работодателите са склонни да наемат стажанти, ако се открият работни места във фирмите им, показват още данните на БСК.

Работодателите поставят на първо място уменията на бъдещите си работници пред дипломите, коментира ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов. „Работодателите наемат знания и умения, а не дипломи, към които, за съжаление, се стремят младежите“, допълни той.