НЗОК навърши пълнолетие

Тенденцията се прекъсна миналата година, след като преди това бяха въведени изисквания за достъпа до публичен ресурс на частните болници. Новоучредено частно лечебно заведение не може да кандидатства за работа със Здравната каса, а може да го направи след една година работа. Касата обаче наруши това правило за няколко частни болници.

Заради доскорошните твърди лимити пък по-малките болници, за да не фалират, масово приемаха пациенти по по-скъпи клинични пътеки, за да си осигурят повече пари.

Болнична vs извънболнична помощ

Налагането на болничната помощ като основен източник на медицинска помощ е друга основна скъпа грешка на обществения монополист НЗОК. Болничната помощ е най-голямото перо в бюджета на касата – почти 1,5 млрд. лева за тази година са заложени в бюджета на касата спрямо 411 млн. лева за извънболничната помощ.

Болничната помощ продължава да е натоварена и с редица дейности, които могат да се изведат в извънболничната помощ, макар и някои от тях да бяха изведени преди две години.

Същевременно болничното лечение е най-скъпият вариант заради по-продължителното лечение, което изисква и продължително медицинско наблюдение, по-сложни интервенции и продължителен прием на лекарства – второто най-скъпо перо в бюджета на касата (почти 800 млн. лева за тази година).

Отговорът – превенция. Административните санкции за неизвършени профилактични прегледи всички признават, че не работят. Много често обаче и при профилактика ранни симптоми не се адресират адекватно, докато не се стигне до болница.

Системна грешка

НЗОК се превърна на практика в монополна структура, която няма интерес да подобрява качеството на услугите, които предоставя, нито да управлява отговорно и ефективно публичния ресурс, тъй като потребителите на здравните услуги нямат избор: или ползват държавния фонд, или плащат на 1005 от джоба си за здраве.

Нужно е да припомним и че през 2009 г. здравната вноска беше увеличена от 6% на 8% с идеята тези допълнителни 2% да се събират в резерв, с който да се финансира създаването на частни здравни фондове – следващата стъпка от първоначално замислената здравна реформа. Средствата обаче през 2010 г., по идея на тогавашния министър на финансите на ГЕРБ Симеон Дянков, бяха пренасочени уж към фискалния резерв, а реално – за други плащания с мотива, че частните фондове така и не са създадени.

Ако обаче те се бяха появили като играчи на пазара, и НЗОК, и частните фондове нямаха да имат друг избор, освен да подобряват качеството на услугите си и да управляват отговорно ресурса, с който разполагат, за да печелят повече клиенти.