Финансова децентрализация през крив макарон

От последния отчет на финансовото министерство за състоянието на общините става ясно, че за поредна година по-голямата част от дълговете на общините са породени от невъзможността им да финансират сами местните си дейности, да се разплащат към доставчици, строители или изпълнители на различни договори. Много е важно да уточним, че що се отнася до парите от Брюксел, общините са отличници, почти без изключения, защото дейностите, извършвани с европари обикновено се съфинансират с банкови заеми от Фонда за органите на местното самоуправление в България (ФЛАГ).

Според данните за финансовото състояние на общините през 2017 г. и за общините в процедура по финансово оздравяване през 2018 г.,13 общини се нуждаят от финансово оздравяване, при 32 общини година по-рано. Това са общините Симитли, Струмяни, Белоградчик, Грамада, Димово, Кочериново, Рила, Сапарева баня, Септември, Перник, Неделино, Чепеларе, Стамболово.

Общо просрочените задължения на всички общини към 31 декември 2017 г. са в размер на 156,8 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 146,1 млн. лева., отчитат още от МФ. Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 143 общини (53% от общия брой общини).

таблица

Общинският дълг и общинските гаранции към 31 декември 2017 г. възлизат на 1,2 млрд. лв., в т.ч. 594,6 млн. лв. вътрешен (47,2%) и 665,9 млн. лв. външен дълг (дългът на Столична община формира 49,9% от общия размер на дълга).  таблица

Най-парадоксалното е, че кметовете постоянно се опитват да се отскубнат от хватката на държавата, но в същото  време не спират да тропат на вратата на финасновия министър за още парична подкрепа, с която да вържат бюджета.
Очевидно е, че общините в общия случай имат силно ограничен собствен ресурс и разчитат почти изцяло на субсидиите от държавата. Ситуацията е различна само в големите градове и курортни общини, където приходите от имуществените данъци са значително по-високи. За повечето общини обаче собствените данъчни приходи са около 5-10% от бюджета им.

От НСОРБ посочват, че целта на общините на местно ниво, а и целта на държавата на национално, е да се търси баланса и справедливостта при облагане, съобразено с пазарните условия, да се осигурява едновременно и социална поносимост и в същото време финансиране на всички т.нар. публични блага или услуги.

Липсата на собствен ресурс обаче означава че на практика не могат да се провеждат смислени политики на местно ниво и второ, че дори и най-малкият шок - например неразплатен европейски проект, практически потопява общината „под вода” и тя няма инструменти за реакция, коментира за Investor.bg Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Трябва да направим и още едно уточнение, общините с държавен заем се обвързват с оздравителен план, както и с много по-силен надзор от централната власт, като целта е да бъде намален дефицитът по бюджета, необезпечените и просрочените задължения и да бъде подобрен мениджмънта.

Има една приказка, че ако ви говорят, че работата не е в пари, а в принципи – значи работата е в пари. И с общините е така, защото идеята да взимаш повече (повишавайки налозите), за да разпределяш повече е обречена на провал, ако нещо кардинално не се промени в борбата с корупцията и управлението на отделните населени места.

Факт е, че България е една от страните с най-ниско пряко облагане. На фона на други държави имотните данъци тук, са почти символични. Но малките общини няма как да се развиват, разчитайки само на данъци. Трябват им устойчиви инвестиции и проекти, които да съживят замрелия трудов пазар и да вкарат реален паричен ресурс в изтънелите общински касички. Или най-после да се заговори за реална финансова децентрализация...  

Според Петър Ганев общините доста са повишили данъците, като в периода от 2013 до 2018 г. има 98 покачвания на имотния данък. Данъкът върху колите е бил повишен 48 пъти през последните 5 години.