IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Финансова децентрализация през крив макарон

Общините постоянно се опитват да се отскубнат от хватката на държавата, но в същото време не спират да тропат на вратата на финансовия министър

08:08 | 29.03.18 г. 34
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Олег Попов, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Според тях събираемостта на местните данъци и такси до голяма степен зависи от модела на данъчната система, но и не само от нея – зависи от платежоспособността на хората, на бизнеса, от конкретни икономически и социални условия в определен момент на дадена територия, от работата на администрацията. Ако например електронните услуги в големите градове са предпочитани от данъкоплатците, то в малките населени места хората все още повече се доверяват на хартиения документ, на обслужването на гише. 

От сдружението коментират още, че има редпосчватица примери от последното десетилетие за фалиращи големи структуроопределящи предприятия в различни общини, които не могат да обслужват данъчните си задължения и това се отразява директно върху постъпленията в общинската хазна. Там където структурата на местните приходи е такава, че тези предприятия са осигурявали  определен дял в приходите на общините, ефектът за общинските бюджети винаги е негативен и тези общини наистина се налага да търсят помощ от държавата. При тези условия и при съществуващото приоритизиране на вземанията, вземанията на общините не винаги могат да бъдат удовлетворени.

"Също така, когато говорим за помощ от държавата за общините е необходимо да се отчита, че местните власти предоставят публични услуги най-близо до хората и от една страна изпълняват редица държавнически функции на местно ниво, а от друга решават конкретни въпроси на местното население, които законът е определил като местна компетентност", посочват още от НСОРБ. 

От последния отчет на финансовото министерство за състоянието на общините става ясно, че за поредна година по-голямата част от дълговете на общините са породени от невъзможността им да финансират сами местните си дейности, да се разплащат към доставчици, строители или изпълнители на различни договори. Много е важно да уточним, че що се отнася до парите от Брюксел, общините са отличници, почти без изключения, защото дейностите, извършвани с европари обикновено се съфинансират с банкови заеми от Фонда за органите на местното самоуправление в България (ФЛАГ).

Според данните за финансовото състояние на общините през 2017 г. и за общините в процедура по финансово оздравяване през 2018 г.,13 общини се нуждаят от финансово оздравяване, при 32 общини година по-рано. Това са общините Симитли, Струмяни, Белоградчик, Грамада, Димово, Кочериново, Рила, Сапарева баня, Септември, Перник, Неделино, Чепеларе, Стамболово.

Общо просрочените задължения на всички общини към 31 декември 2017 г. са в размер на 156,8 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 146,1 млн. лева., отчитат още от МФ. Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 143 общини (53% от общия брой общини).

таблица таблица

Общинският дълг и общинските гаранции към 31 декември 2017 г. възлизат на 1,2 млрд. лв., в т.ч. 594,6 млн. лв. вътрешен (47,2%) и 665,9 млн. лв. външен дълг (дългът на Столична община формира 49,9% от общия размер на дълга).  таблица таблица

Най-парадоксалното е, че кметовете постоянно се опитват да се отскубнат от хватката на държавата, но в същото  време не спират да тропат на вратата на финасновия министър за още парична подкрепа, с която да вържат бюджета.
Очевидно е, че общините в общия случай имат силно ограничен собствен ресурс и разчитат почти изцяло на субсидиите от държавата. Ситуацията е различна само в големите градове и курортни общини, където приходите от имуществените данъци са значително по-високи. За повечето общини обаче собствените данъчни приходи са около 5-10% от бюджета им.

От НСОРБ посочват, че целта на общините на местно ниво, а и целта на държавата на национално, е да се търси баланса и справедливостта при облагане, съобразено с пазарните условия, да се осигурява едновременно и социална поносимост и в същото време финансиране на всички т.нар. публични блага или услуги.

Липсата на собствен ресурс обаче означава че на практика не могат да се провеждат смислени политики на местно ниво и второ, че дори и най-малкият шок - например неразплатен европейски проект, практически потопява общината „под вода” и тя няма инструменти за реакция, коментира за Investor.bg Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Трябва да направим и още едно уточнение, общините с държавен заем се обвързват с оздравителен план, както и с много по-силен надзор от централната власт, като целта е да бъде намален дефицитът по бюджета, необезпечените и просрочените задължения и да бъде подобрен мениджмънта.

Има една приказка, че ако ви говорят, че работата не е в пари, а в принципи – значи работата е в пари. И с общините е така, защото идеята да взимаш повече (повишавайки налозите), за да разпределяш повече е обречена на провал, ако нещо кардинално не се промени в борбата с корупцията и управлението на отделните населени места.

Факт е, че България е една от страните с най-ниско пряко облагане. На фона на други държави имотните данъци тук, са почти символични. Но малките общини няма как да се развиват, разчитайки само на данъци. Трябват им устойчиви инвестиции и проекти, които да съживят замрелия трудов пазар и да вкарат реален паричен ресурс в изтънелите общински касички. Или най-после да се заговори за реална финансова децентрализация...  

Според Петър Ганев общините доста са повишили данъците, като в периода от 2013 до 2018 г. има 98 покачвания на имотния данък. Данъкът върху колите е бил повишен 48 пъти през последните 5 години.

Последна актуализация: 11:31 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

34
rate up comment 1 rate down comment 1
data
преди 6 години
Тогава европейския модел - изсипване на купища пари за създаване на инфраструктура по цялата територия на страната . Готин модел , но за жалост ужасно скъп
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 4 rate down comment 0
bvg
преди 6 години
Проблема е, че ги тласка към предградията, а не ги разпределя равномерно върху територията на държавата, това води до порочен кръг, инвеститорите инвестират в места с голямо население, първо, че има избор на кадри, второ има високо потребление. От друга страна заради инвеститорите и по-вивечето възможности за работа, това привлича нови хора. Та както високите данъци кара хората да бягат от центъра към перифериата, така високите данъци за фирмите могат да направят същото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 0 rate down comment 2
data
преди 6 години
п.п.п. Ей тъй както живеем в глобален свят високите цени на недвижимостите и данъци например в Лондон са изтласкали преобладаващата част от жителите на града в предградията
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 0 rate down comment 1
data
преди 6 години
п.п. тия 53,3 % представляват дела на косвените данъци спрямо общото данъчно облагане . Общо взето разбираем феномен предвид склонността на бгстанеца към не плащане на данъци
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 0 rate down comment 1
data
преди 6 години
1. Фиш за заплата нямам , отдавна 2. Бюджетните показатели са усреднени , но верни . 3. Осигуровките не са данък а квази данък - демек срещу тях получаваш някакво право, мака на младите и красивите това да се струва имагинерно
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 0 rate down comment 1
bvg
преди 6 години
:) Има точно два механизма за регулация - административен ( справка жителството по соца ) и икономически ( просто правиш живота у градо скъп ) . Всичко останало е леко наивно
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 2 rate down comment 0
bvg
преди 6 години
тука съм абсолютно съгласен с твойто мнение, аз съм си го мислил същото. Проблема е, че живеем в глобален свят и политиката на външните държави, чрез цените и стоките, оказват влияние и на вътрешните резутати и прави вътрешната политика неефективна. Затова и при социализма имаше някакъв частичен успех заради, това че системата беше много затворена и защитена от външни влияния, това защитаваше до голяма степен производството, а сега всичко си е6а мaйката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 1 rate down comment 0
bvg
преди 6 години
дял данъци върху потреблението в БГ 53,3% най-високо в ЕС източник: https://***.investor.bg/evropa/334/a/danychnata-tejest-v-bylgariia-e-bila-vtorata-nai-niska-v-es-prez-2012-g-174410/как е изчислено незнам.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 4 rate down comment 0
bvg
преди 6 години
Някои предпочитат да четат други да смятат. 37% може да е средно за физически + Юридически лица. Вземи едно калкулаторче зпочни с една заплата от 1200 лв. махни от нея 300 отдръжки, от оставащите 900 махни 20% ДДС само дотук са ~ 40%. но това не са всички данъци, имаш данъци за кола, имоти, акцизи, мита, данък смет, винетки, тези останалите трудно се изчисляват, точно колко са и не са равно разпределени, но може да се окаже че за един човек на заплата са и повече от 8%. Освен това имаш и индиректни включени в цената на продуктите, защото юридическите лица не ги плащат тези данъци а ги прехвърлят през цените към крайния клиент. След което върху тези данъци ти се начислява и 20% ДДС. Та вземи си фиша за заплата и смятай. Вярно е, че не е лошо да се чете, но не е лошо и да се проверява това което се чете. Напоследък имам нулево доверие към всеки и всичко. Та още нещо което може би ще забележиш е, че колкото по-висока ти е заплатата, толкова процента на отдръжките спада.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 1 rate down comment 1
data
преди 6 години
И за да ти стане кристално ясно ще си позволя да цитирам класика Т.Ж. - "Мое да решава тоя който има пари бе , щом нямаш пари какво ще решиш ти бе ? Щом нямаш пари ти нямаш право да решаваш"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още