Икономика на една ръка

Текущата ситуация в еврозоната сякаш доказва и правотата на онези, които предупреждаваха срещу прекаленото бързане на България да влезе в механизма ERM II. В Дания, която вече е в него и е длъжна да поддържа определен курс на кроната към еврото, централната банка бе принудена да направи интервенции на валутния пазар и да стопи валутните си резерви. Хърватия наскоро договори суап на стойност 2 милиарда евро, но той на практика дори не покрива вече направените разходи за подкрепа на куната.

Колкото до вайканията, че ако беше в eврозоната, България би могла да разчита сега на помощ от Европейския стабилизационен механизъм, те показват само основно непознаване на процесите. Първо, България не би могла да бъде в еврозоната по-рано, защото само допреди две години всякакви сондажи в тази област стигаха до твърд отказ от политическите и финансовите кръгове във Франкфурт, Берлин и Париж. И второ, ако сега беше в механизма, фискално дисциплинираната България по-скоро щеше да плаща за спасението за свръхдлъжниците, отколкото сама да получи помощ.

Колко големи са рисковете за българската икономика? Вероятно дори по-големи, отколкото за западноевропейските. Тя си остава преди всичко икономика на услугите, а те са сред най-потърпевшите сектори. Същото се отнася и до туризма, който според някои изчисления е дал 11,7% от българския БВП миналата година. Машиностроенето и производството на автомобилни компоненти, които бяха основни двигатели на растежа в последните години, са буквално замразени, защото клиентите им на Запад не произвеждат. Пазарите на суровини вървят устремно надолу заради сгромолясалото се търсене; медта, основна експортна суровина на България, в момента е почти наполовина от пиковата си цена през декември 2017 г. и с 20% под цената си от този януари.

Не е ясно как българският енергиен сектор, и без това затънал в дългове заради години неефективно управление, ще понесе намалялото потребление. Единственият сектор, който би могъл да извлече ползи от текущото положение, е този на информационните технологии. Въпреки трайния си ръст в последните години обаче, той все още не е достатъчно голям фактор на трудовия пазар в България.

През февруари, още преди глобалното разпространение на коронапаниката, Bloomberg Еconomics разработи няколко сценария за възможните икономически ефекти. В най-тежкия от тях се предвиждаха 2,7 трилиона долара загуби за световната икономика, свиване на германската икономика с 3,6%, на руската - с 4,8%, а на британската - между 3 и 4%. При такова развитие, изчисляват експертите на Bloomberg, най-потърпевши ще са страните от Централна и Югоизточна Европа: Словакия, Унгария, Румъния и България, при които спадът ще е 6 и повече процента.

Този "най-страшен" сценарий от февруари отдавна е надминат от реалните събития. В началото на април The Financial Times вече прогнозира 8% спад за британската икономика тази година - третият най-голям за последния век и четвърт, след 1919 г. и 1921. За сравнение, финансовата криза от 2008-2010 г. сви британската икономика с малко над 4%. В много държави по света броят на безработните расте с темпо, каквото не е виждано от 30-те години. Общо 10 милиона американци и 1 милион британци са потърсили помощ за безработни.

Какво може да се направи срещу тези тенденции? На пръв поглед правителствата и централните банки имат ресурс да повлияят на събитията: само в САЩ и ЕС под различни форми за целта са предвидени 8 трилиона долара. Големият въпрос е как точно ще се използват те, защото има множество начини помощите всъщност да влошат състоянието на икономиката, вместо да го подобрят. Тази криза на практика развързва ръцете на правителствата и централните банки да и вкарат в спирала на печатане на пари, което ще доведе до сериозна инфлация, предупреди финансовият анализатор Красимир Атанасов в коментар за Bloomberg TV Bulgaria.

Според една стара шега ако не знаеш къде отиваш, най-често пристигаш другаде. Нещо подобно се случва обикновено и с опитите на правителствата да помагат на икономиката. Един произволен пример: при предишната криза Вашингтон изсипа десетки милиарди долари, за да спаси банкрутиралия автомобилен гигант General Motors. В крайна сметка държавата загуби 10 милиарда долара от операцията. Ако просто бе разпределила тези 10 милиарда между 48-те хиляди щатни работници на компанията в САЩ, всеки от тях щеше да получи по 208 333 долара.

Затова и сега мерките би трябвало да се насочат най-вече директно към хората, към поддържане на заетостта и на потреблението. Има и сериозен натиск в други посоки обаче.