Има ли по-добър начин да се организира валутната система?

Лидерите на двадесетте най-големи икономики в света (Г-20) се срещат в Сеул на 11 и 12 ноември, за да обсъдят проблемите в световната икономика, сред които напрежението на валутните пазари привлича най-много внимание през последните месеци.

САЩ, от една страна, недоволстват заради изкуствено занижения курс на китайската валута, докато Пекин вижда в паричната политика на Федералния резерв най-големия източник на дисбалансите в световната икономика. Другите бързоразвиващи се страни виждат в себе си жертва на притока на чуждите капитали, които наводняват техните финансови пазари.

Наличието на подобен спор показва, че никой не е доволен от сегашната международна валутна система и от правилата и институциите, които управляват валутите и трансграничните капиталови потоци, пише в свой анализ The Economist.

Три са основните недостатъци на валутната система. Първият се отнася до господстващо положение на долара като резервна валута и начинът, по който САЩ води паричната си политика. По-голямата част от валутните транзакции и резерви в световен мащаб са в долари, въпреки че САЩ представлява едва 24% от световния БВП. По-големият дял от световната търговия обаче все още се осъществява в долари.

Според редица икономисти върховенството на долара в търговията, ценообразуването при суровините и официалните резерви не е логично, защото не отразява реалностите на световната икономика и поставя другите страни в подчинено положение спрямо паричната политика на САЩ.

Втората критика е, че сегашната валутна система, чието начало идва с разпадането на споразумението от Бретън Уудс, е довела до натрупването на огромни валутни резерви, и то най-вече от развиващите се икономики. Световните валутни резерви са нараснали от 1,3 трлн. долара (5% от световния БВП) през 1995 до 8,4 трлн. долара (14% от световния БВП) днес. Развиващите се икономики притежават две трети от тях, като повечето са натрупани през последните десет години.

Натрупването на подобни резерви обаче противоречи на икономическата логика. По-бедните развиващи се страни предлагат много инвестиционни възможности, но въпреки това дават евтини заеми на богатите страни, главно на САЩ. По този начин се стигна до финансовата криза от 2008/09 г.

Третият проблем е мащабът и нестабилността на капиталовите потоци. Финансовите кризи са станали по-чести през последните три десетилетия. Много икономисти твърдят, че при сегашната финансова система развиващите се икономики могат да пострадат от прилив на чуждестранен капитал (както в момента) или от внезапното му изтегляне (както през 1997/98 г. и 2008 г.). При тези условия не може да се постигне и растеж в дългосрочен план.

Франция, която поема председателството на Г-20 след срещата на върха в Сеул тази седмица, обяви, че световната финансова система трябва да се реформира. Френският президент Никола Саркози планира да постави международната валутна реформа на върха на дневния ред.

Какви са възможните варианти може да разгледате тук