Централните банки инвестират в по-рискови активи и екзотични валути, за да компенсират рекордно ниската доходност от американските държавни ценни книжа, сочат резултатите от проучване, осъществено от Central Banking Publications и Royal Bank of Scotland сред 60 централни банки.
По-голямата част от резервите на централните банки в глобален мащаб са натрупани в опит да се ограничи поскъпването на националните валути, като се държат под формата на американски облигации, както и дългови книжа на стабилните държави от еврозоната, посочва FT.
Рекордно ниските лихви обаче и продължаващото мащабно печатане на пари занижиха сериозно доходността от тези инвестиционни инструменти. Същевременно доларът и традиционните резервни валути също поевтиняха, което принуди централните банкери да диверсифицират рисковете, както и да намалят загубите от инвестиционните портфейли.
Резултатите от проучването сочат, че повече от 80% от централните банкери са променили тактиката си заради агресивната парична политика на Федералния резерв и Европейската централна банка. Заради рекордно ниската доходност от сигурните инвестиционни инструменти и обезценяването на долара и еврото те са се насочили към валути, които са избягвали преди кризата, както и към по-високодоходни активи, като например правителствени облигации с по-нисък рейтинг.
Най-популярните алтернативни валути са австралийският и канадският долар, скандинавските валути и юанът. Около четири пети от респондентите заявяват, че или са инвестирали, или планират да инвестират част от резервите в австралийски или канадски долари, а около 40% от тях – че са инвестирали или планират да инвестират в юани.
Около половината от респондентите са се насочили към новозеландския долар, а 14% - към бразилски реали. Близо една трета пък заявяват, че или са купили, или обмислят покупката на акции, които поне доскоро се считаха за своеобразно проклятие за централните банки.
Отливът на централните банки от традиционните резервни валути плаши някои инвеститори, отбелязва изданието. Те са разтревожени от размера на резервите, с които централните банки разполагат, както и липсата на прозрачност, особено в Азия и Близкия Изток, което може да дестабилизира пазарите.


Европа разпределя туризма, България още чака пиковото лято
Гюров: Не дължа нищо на Йотова, бих наложил вето на Бюджет 2026
Ясни са първите седем за президентския стол: Ето кои влизат в голямата политическа игра
България потвърди подкрепата си за Украйна на срещата на министрите на отбраната на ЕС
Инвестираме и губим все повече: Жилищата у нас са поскъпнали със 157% за 10 години
Акциите и облигациите удължават загубите си, петролът скочи
Nvidia е близо до сделка за Hugging Face за 14 милиарда долара
Конфликтът между САЩ и Иран се изостри рязко с нови атаки от двете страни
Колона от Forrester за мащаба на AI бума
Новият шеф на Apple трябва да замести колосални фигури начело на компанията
Люис Хамилтън най-после се сдоби с колата-мечта
83-годишна измина 7900 км с Porsche 911 Carrera до Лапландия
Вижте най-култовата бензиностанция в света
Собственик на колекция Ferrari за 200 милиона си има механик на пълен работен ден
Кросоувър или комби – кой е по-добрият вариант за семеен автомобил
Времето днес: Жега до 36°, жълт код за валежи в Благоевградско
ЦИК: Ще има видеонаблюдение във всяка една секция
Руският посланик в Берлин: Обявените мерки няма да останат без последствия
4 любими зимнини, които да приготвите
преди 13 години Планините от дългове променят света Планините от дългове променят света Световната икономическа криза еволюира непрестанно. Шест години изминаха от 2007 г., откакто балонът на американската банкова система се спука, но досега няма изгледи кризата да спре.Тази криза бълва непрестанно нови факти, поставяйки на изпитание икономическата, социалната и политическата издръжливост на страни и многонационални структури, в точа число и на европейските институции. Първа атомна бомба във валутната война Първаатомна бомба във валутната война Японската централна банка пусна първата атомна бомба във валутната война като удвои количеството пари, които ще печата, за да отслабва йената. Япония вече ще изкупува държавни облигации на стойност 74 милиарда долара месечно, което е много близо до изкупуването от ФЕД облигации на стойност 85 милиарда долара месечно. Но японската икономика е около 3 пъти по-малка от американската, т.е. като относителен дял това е много по-брутална намеса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар