Централните банки инвестират в по-рискови активи и екзотични валути, за да компенсират рекордно ниската доходност от американските държавни ценни книжа, сочат резултатите от проучване, осъществено от Central Banking Publications и Royal Bank of Scotland сред 60 централни банки.
По-голямата част от резервите на централните банки в глобален мащаб са натрупани в опит да се ограничи поскъпването на националните валути, като се държат под формата на американски облигации, както и дългови книжа на стабилните държави от еврозоната, посочва FT.
Рекордно ниските лихви обаче и продължаващото мащабно печатане на пари занижиха сериозно доходността от тези инвестиционни инструменти. Същевременно доларът и традиционните резервни валути също поевтиняха, което принуди централните банкери да диверсифицират рисковете, както и да намалят загубите от инвестиционните портфейли.
Резултатите от проучването сочат, че повече от 80% от централните банкери са променили тактиката си заради агресивната парична политика на Федералния резерв и Европейската централна банка. Заради рекордно ниската доходност от сигурните инвестиционни инструменти и обезценяването на долара и еврото те са се насочили към валути, които са избягвали преди кризата, както и към по-високодоходни активи, като например правителствени облигации с по-нисък рейтинг.
Най-популярните алтернативни валути са австралийският и канадският долар, скандинавските валути и юанът. Около четири пети от респондентите заявяват, че или са инвестирали, или планират да инвестират част от резервите в австралийски или канадски долари, а около 40% от тях – че са инвестирали или планират да инвестират в юани.
Около половината от респондентите са се насочили към новозеландския долар, а 14% - към бразилски реали. Близо една трета пък заявяват, че или са купили, или обмислят покупката на акции, които поне доскоро се считаха за своеобразно проклятие за централните банки.
Отливът на централните банки от традиционните резервни валути плаши някои инвеститори, отбелязва изданието. Те са разтревожени от размера на резервите, с които централните банки разполагат, както и липсата на прозрачност, особено в Азия и Близкия Изток, което може да дестабилизира пазарите.


Евростат: България е на пето място в ЕС по предотвратима смъртност
Гърция и Турция в нов спор за тръби към България
България е сред страните с най-добро качество на водите за къпане в ЕС
"КУБ": Цинично звучат твърденията, че Коцев "не е бил наясно" с проектите ни
Астрономическото лято идва в неделя с много топлина
НАТО се стреми да компенсира съкращенията на американските военни сили в Европа
Кендъл: Поставихме центровете за данни по-напред в приоритетите
Кендъл: Великобритания иска да е ключов технологичен партньор
SpaceX придобива Cursor при оценка от $60 млрд.
Мирът с Иран не премахва основните рискове пред фондовите пазари
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Умалено копие на двигател на Ferrari се продава по-скъпо от нова Dacia
АПИ обеща ремонтите по магистралите да завършат края на юни
5 неща, които да направите преди лятната почивка
Нови правила при полетите: Без разделени семейства, безплатен ръчен багаж
Лукашенко се извини на Зеленски, но го нарече "млад и неопитен“
Дацов: Дългът финансира дефицита, той е вторична дейност
преди 13 години Планините от дългове променят света Планините от дългове променят света Световната икономическа криза еволюира непрестанно. Шест години изминаха от 2007 г., откакто балонът на американската банкова система се спука, но досега няма изгледи кризата да спре.Тази криза бълва непрестанно нови факти, поставяйки на изпитание икономическата, социалната и политическата издръжливост на страни и многонационални структури, в точа число и на европейските институции. Първа атомна бомба във валутната война Първаатомна бомба във валутната война Японската централна банка пусна първата атомна бомба във валутната война като удвои количеството пари, които ще печата, за да отслабва йената. Япония вече ще изкупува държавни облигации на стойност 74 милиарда долара месечно, което е много близо до изкупуването от ФЕД облигации на стойност 85 милиарда долара месечно. Но японската икономика е около 3 пъти по-малка от американската, т.е. като относителен дял това е много по-брутална намеса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар