Как Китай модернизира паричната си политика?

На 15 август в годишния си преглед на китайската икономика Международният валутен фонд издаде временна присъда: „Провеждането на монетарната политика все повече наподобява стандартната рамка, основана на лихвените проценти“. В допълнение към тази преориентация бе създадената от страна на централната банка широка гама от инструменти за управление на ликвидността. След 2013 г. тя отвори смайващо изобилие от нови прозорци за отпускане на заеми: краткосрочни операции с ликвидност, постоянни заемодателни механизми, средносрочни заемодателни механизми и гарантирано допълнително отпускане на заеми.

Всички те бяха допълнение към едно и също: проводници за инжектиране на ликвидност при различни лихви и за различни периоди от време, или, чрез допускането срокът им да изтече, за изтегляне на кеш. През последните две години значението им бе ясно, след като изтичането на капитали подкопа стойността на китайските резерви в чужда валута. Това постави под натиск вътрешната ликвидност, тъй като Китай разчиташе на капиталовите приходи, за да генерира паричен растеж (емитирайки нови юани, за да изкупува прииждащите долари). След първоначалните засечки централната банка компенсира повече от достатъчно загубата на долари в страната, използвайки разнообразните си инструменти. В резултат тя получи по-добра възможност да управлява ликвидните равнища на ежедневна основа.

Високата волатилност в лихвите на паричните пазари, която някога бе редовно срещана, почти изчезна, а оттук дойде и самонадеяността на централната банка в стила на император Цин, че е отрязала планински върхове и запълнила долини. Въпреки всичко и двете промени в политиката са дейности в развитие.

Тъй като държавните банки и компании все още разчитат на правителствената подкрепа, в случай че срещнат проблеми, лихвите имат по-малка знакова стойност, отколкото в един по-свободен пазар. От своя страна, централната банка продължава да използва форми на административен контрол, за да влияе на кредиторите. А и успехът ѝ в управлението на ликвидността бе в голяма степен подпомогнат от затегнатата хватка на Китай през последната година върху капиталовата сметка. Без нея паричният ръст в страната би могъл да подхрани по-голямо изтичане на капитали.

С други думи - това е постепенен подход към реформата и в този смисъл позоваването на първия китайски император не е уместно. Управлението му бе преобразяващо, но насилствено и краткотрайно. За разлика от него по-бавните промени в монетарната политика са много по-препоръчителни.