Инвеститор: Понижението на лихвите при здрава икономика, ще създаде балони

Всички погледи във финансовия свят тази седмица бяха насочени към управителя на Федералния резерв Джером Паул. В своето изявление той каза, че изглежда, че несигурността около търговското напрежение и опасенията за силата на световната икономика продължават да оказват влияние върху икономическите перспективи на САЩ, като инфлационният натиск също остава заглушен, пише в коментар за CNBC инвеститорът Майкъл Фар.

Но това, което пазарите чуха беше: „Сладолед за закуска! Бонбони за всички!“

Пазарите вярват, че моментът за намаляване на лихвите е съвсем близо, но наистина ли това е най-доброто за икономиката в дългосрочен план.

Експертите твърдят, че е необходимо понижение на лихвените проценти като застраховка срещу потенциално свиване на икономиката. Сигнал за подобно свиване дойде от страна на обърнатата крива на доходността. Широко наблюдаваната крива на доходността между 2 и 10-годишните държавни облигации е все още положителна (макар да се стеснява и сега е около 20 базисни пункта).

Интересен факт е, че последните девет рецесии са били предшествани от инверсия на кривата на доходността. Обаче през 1965 г.-1966 г. кривата на доходността се обърна, но не настъпи рецесия непосредствено след нея.

В крайна сметка историята не се повтаря, но често се срещат прилики.

Понастоящем цените са стабилни и САЩ се намират в пълна заетост. Защо тогава Пауъл е призован от американския президент Доналд Тръмп и пазарите да понижи лихвите. Не трябва ли просто да обяви победата си?

Необходима е фискална политика за създаване на растеж и инфлация според Фед. Американският президент изглежда измерва икономиката през фондовия пазар, а той иска ниски лихви. А когато доходността е оскъдна, няма алтернативна инвестиция на акциите, а като нараства търсенето, нарастват и цените.

Президентът освен това каза, че ако Фед не повиши лихвите, то Dow Jones може да нарасне с 10 хил. пункта. Честно казано, това е едно доста добро предположение и вероятно ще видим, че балонът ще се надува и акциите ще се търгуват с печалба от 25 пъти. Но балоните се пукат. И като дългосрочен инвеститор бих предпочел бавното и стабилно нарастване да е свързано с финансовите резултати, отколкото да виждам бърза катастрофа.

В историята има един интересен прецедент. През 1965 г. безработицата е била 4%, а инфлацията – 1,6%. През май същата година управителят на Фед Уилям Мартин изнася реч, в която критикува вечните дефицити и лесните пари, тъй като те създават среда, която може да произведе балон като този от 20-те години. Президентът на САЩ по това време Линдън Джонсън също иска да отстрани управителя на Фед.

През 1965 г. кривата на доходността се обръща и доходността по едногодишните облигации става по-голяма от тази по десетгодишните. Сблъсквайки се с ниска безработица, ниска инфлация и враждебен президент, който иска по-ниски лихвени проценти, Мартин препоръчва на декемврийската среща на Фед по-високи лихви. И Управителният съвет на Фед гласува „за“. Тогавашният американски президент, разбира се, е поискал промяна в паричната политика, но Мартин е отказал.

Кривата на доходността остава обърната и през 1966 г. Следва кредитна криза и понижение на лихвите до нивата им от средата на 1965 г. И рецесията така и не идва. В действителност инфлацията достига 2,6%, а безработицата спада до 3,8%. През 1967 г. кривата на доходността се движи на положителна територия. А когато рецесията най-накрая идва (рецесиите все идват някога), то по времето на управлението на гуверньорът на Фед Мартин е отчетена най-дългата икономическа експанзия в историята на САЩ.

Има съществени различия в икономиката от 1966 г. до днес, като например, че БВП на глава от населението е близо четири пъти по-голямо. Компаниите агресивно увеличаваха капиталовите си разходи през 1966 г. въпреки по-нататъшното нарастване на лихвените проценти, докато днес капиталовите инвестиции се отлагат въпреки понижаващите се лихви.

И все пак най-важният урок от 1966 г. е, че Федералният резерв трябва да остане независим от натиска на пазарите, корпоративна Америка, президента и анализаторите.

Моята загриженост (не прогноза, а загриженост) е, че понижението на лихвите през юли в условията на все още здрава икономика ще създаде изобилие от балони, от които могат да възникнат катастрофи и кризи. Вместо да се очаква, че паричните стимули ще генерират повече бизнес инвестиции, по-реалистично е да се мисли, че намаляването на лихвените проценти ще доведе до по-високи цени на активите и повече дълг. Рецесиите са причинени от финансови дисбаланси и понижението на лихвите може да бъде по-скоро причина за рецесия, отколкото застраховка срещу нея.