FT: Не бъдете лицемерни, говорете с Турция

Можете да прецените значението на Турция за западния свят с факта, че както американският президент Барак Обама, така и новоизбраният премиер на Великобритания Дейвид Камерън изнесоха речи пред турския парламент в Анкара месеци, след като стъпиха на власт.

Западът харесва Турция, защото страната е естествена връзка с Азия и представлява рядък пример за мюсюлманска страна, която в същото време е светска демокрация, пише Financial Times. Турция е съсед както на Русия така и на Иран, и е член на НАТО. Страната има също бързо растяща и динамична икономика.

В последните дни обаче Турция създава грижи на западните правителства. Неотдавна страната гласува срещу новата резолюция на ООН за санкции срещу Иран и в същото време има опасно противоречиви отношения с Израел. Въпреки това именно колебливият опит на Турция да се присъедини към Европейския съюз символизира несигурните отношения на Анкара със западния свят

От 2005 г. ЕС и Турция водят преговори за присъединяване на страната към съюза – перспектива, която за първи път беше загатната на турците още през 1963 г. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обаче дадоха ясно да се разбере, че се противопоставят на евентуално турско членство в ЕС, а турското правителство въпреки че все още заявява, че иска да се „присъедини към Европа“, показва чрез външната си политика разбираемо нетърпение.

Наистина ще бъде чудесно ако Турция се присъедини към ЕС, но ако това стане, турското членство трябва да бъде договорено на нова основа, коментира Financial Times. Турското членство не може да включва напълно свободно движение на хора между Турция и ЕС, допълва изданието.

Идеята е гражданите на всички 27 страни от съюза да могат да пътуват без визи навсякъде в ЕС, както и да работят без ограничение където си пожелаят. Съществуват обаче клаузи, какъвто е случаят с новоприетите България и Румъния, предвиждащи преходни периоди за отварянето на европейския трудов пазар, които в определени случаи може да достигнат 7 години. Въпреки това правилата са ясни - в даден момент всички граждани на ЕС трябва да се радват на равни права.

Именно тази идея обаче трябва да бъде променена, за да може турското членство в ЕС някога да стане реалност. Създаването на специални правила за турците ще бъде заклеймено като нечестно и дори расистко, но докато турското членство в съюза вещае масова емиграция към останалата част от ЕС, ще бъде невъзможно то да бъде преглътнато от гласоподавателите в Западна Европа.

Този недвусмислен факт беше осъзнат още след разширяването на ЕС към Централна и Източна Европа, което предизвика масова емиграция на запад. Британското правителство наивно предположи, че едва около 13 хиляди поляци ще се преселят да работят във Великобритания след присъединяването на Полша. Реалният брой обаче надхвърли половин милион.

В момента френското правителство депортира роми, които са се изселили във Франция след приемането на Румъния в ЕС. При неотдавнашните холандски избори, вотът за крайно десни анти-емигрантски партии показа, че масовата емиграция, особено от мюсюлмански страни като Турция, е дотолкова непопулярна, че може да повлияе на политиката в някои западноевропейски страни.

На фона на тези факти ще бъде крайно безотговорно от страна на европейските политици да продължат с преговорите за присъединяване на Турция в ЕС без да решат въпроса с емиграцията. В дългосрочен план те просто няма да приемат Турция в ЕС, докато в краткосрочен просто ще се крият зад лицемерни и двусмислени изявления.

При своето неотдавнашно посещение в Анкара, Камерън целенасочено се представи като защитник на турското членство в ЕС, като заяви че е „ядосан“ от лошото отношение на останалата част от ЕС към Турция. Точно на следващия ден обаче Камерън повтори решимостта си броят на емигрантите във Великобритания да бъде рязко намален. Логично, двете обещания не могат да бъдат изпълнени заедно.

Лидерите от Западна Европа разбира се ще подчертаят, че сега не е времето да се занимаваме с тези противоречия, защото дори при най-оптимистичния сценарий, турското членство в ЕС все още отстои на много години разстояние и трудните въпроси могат да бъдат оставени за накрая. Факт е обаче, че отношенията на Турция със Запада се влошават бързо.

Членство на Турция в ЕС без гарантиране на правото за напълно свободно движение на нейните граждани в съюза е сделка, която Турция може да приеме или да откаже, но най-малкото е предложение, което може да бъде направено честно и открито, заключава изданието.