Защо Европа трябва да приеме възможността за фалит на Гърция

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши засега да не повишава лихвите и докато пазарът се опитва да предположи какво ще се случи след това, все повече гласове посочват възможността за преструктуриране на дългове в еврозоната.

Европейските политици трябва да се поучат от минали дългови кризи и да приемат, че бързото преструктуриране на гръцкия дълг може да се окаже за предпочитане пред отлагането му, казва Алесандро Лейполд, главен икономист на Лисабонския съвет и бивш директор на европейския отдел на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от CNBC

Лейполд е изследвал бивши дългови кризи, включително тези в Уругвай, Пакистан и Украйна, и има пет препоръки: Премахване на „противоречивото и нереалистично ограничение“, поставено от европейската администрация, което изключва преструктуриране на гръцкия дълг до 2013 г.; Ускоряване на банковата рекапитализация и провеждане на реформи за осигуряване на стабилност на финансовия сектор; Намаляване на политическата намеса в преговорите за разрешаване на кризата; Използване на превантивни облигационни оферти; Избягване на клаузите за колективни действия.

Международните финансови институции са научили доста за управлението на кризи и ние трябва се вслушаме в съвета им, когато опитваме да потушим растящите опасения за способността на Гърция да се справи с огромния дълг и да избегне фалит, казва Лейполд.

„Преди кризата в Латинска Америка не давахме пари на страни, които имат задължения към частните кредитори“, казва той.

„Опитвам се да накарам европейците да са по-малко провинциални“, казва той. „Очевидно Гърция не е Пакистан или Уругвай, но това се е случвало и преди... Има начини да бъде извършено (преструктурирането), така че загубите и последствията да бъдат минимизирани“.

„В Европа съществува тенденция на световните прецеденти да не се обръща внимание, а на МВФ да се гледа като на като организация, базирана във Вашингтон“, допълва той.

Гръцките неволи

Публично, гръцкото правителство и Европейската комисия отхвърлят възможността за преструктуриране на гръцкия дълг, който през 2010 г. надхвърляше 140% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Въпреки това гръцкият финансов министър Георгиус Папаконстантину призова за разсрочване на разплащателния период и намаляване на лихвата по заема от 110 млрд. евро от МВФ и ЕС, който спаси страната от фалит през май 2010 г. В същото време все повече анализатори вярват, че преструктурирането под някаква форма е неизбежно.

Ако преструктурирането се окаже наистина нужно, опитът показва, че отлагането само ще увеличи цената му. Причината за това е, че публичните институции ще трябва да наливат нови пари върху стари лоши кредити и това в крайна сметка ще принуди частните кредитори да понесат още по-големи загуби.

Според Deutsche Bank цената на преструктурирането на гръцкия дълг за европейския банков сектор не може да се определи точно, но ако понижаването на главницата е с 50%, това ще доведе до 160 млрд. евро загуби за европейските банки.

Политиците трябва да са наясно с истинското състояние на банковия сектор в случай на фалит, казва Лейполд.

Стрес тестовете на европейските банки от 2010 г. и тези, които са предвидени за това лято при малко по-строги условия, не включват сценарий за държавен фалит, което и подкопава тяхната правдоподобност.