Ел-Ериан: Гърция трябва да поеме по различен път

Изглежда нито гръцките лидери, нито институционалните кредитори на страната успяват да проумеят рисковете от досегашната си политика. Колкото по-дълго настоящите проблеми остават нерешени, толкова по-трудно гръцката икономика ще изплува от блатото на рецесията, неплатежоспособността, шокиращо високата безработица и бедността, пише Мохамед Ел- Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Management Company, в коментар за CNBC.

През изминалите дни новото гръцко правителство на премиера Антонис Самарас обяви, че ще поиска разсрочване от най-малко 2 години за прилагането на програмата за бюджетни икономии, договорена с Тройката - Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Това искане ще бъде отправено официално през следващите дни.

Надеждата на гръцкото правителство е европейските лидери да одобрят това искане на срещата си на 28 и 29 юни, на която ще бъде разгледана нова стратегия за преодоляване на дълговата криза в региона.

Гръцкото правителство е убедено, че ще успее да облекчи натиска върху гръцките домакинства като разсрочи договореното ограничаване на бюджетните разходи, уволненията, орязването на заплатите и увеличаването на данъците, като същевременно си осигури допълнителна подкрепа от Тройката под формата на по-големи нови кредити и по-добри условия по старите зами (по-ниски лихви и разсрочен матуритет).

За да проработи, подобна стратегия се нуждае от много повече от разбирането и подкрепата на Тройката.

Гръцкото правителство трябва да възприеме по-холистичен подход за преодоляване на анемичния растеж, прекомерната дългова тежест (включително тази на банките) и твърде слабото доверие на гръцките избиратели в политическата система.

Гръцките граждани са прави да искат повече гаранции, че жертвите, на които се съгласяват, ще донесат светлина в тунела, който и без това ще се окаже изключително дълъг. Страната трябва решително да преодолее задълбочаващия се икономически колапс, да привлече нови инвестиции в производствения си сектор и да реши проблемите с  конкурентоспособността и заетостта.

Шансовете което и да е от тези условия да бъде изпълнено в близко бъдеще са минимални.

За да си върнат надеждата, гърците се нуждаят от смел нов подход, който е нещо повече от сляпото повторение на едни и същи политики, но за по-дълъг период от време.

От друга страна частните инвеститори искат да се уверят, че Гърция е способна да се измъкне от блатото на рецесията, включително чрез нова сделка за преструктуриране на дълговете си. Ако това не бъде направено въпрос на време е гръцкото правителство отново да изчерпи финансовото търпение на Тройката.

Сянката на дълговото бреме продължава да тегне над страната въпреки проведената неотдавна безпрецедентна операция за преструктуриране на гръцкия правителствен дълг.

Друг проблем е, че официалното финансиране не действа като катализатор за частните инвестиции, нито пък достига производствения сектор, който страда от липса на свежо кредитиране. Тези средства се използват главно за обслужване на заемите от ЕЦБ, ЕС и МВФ и на практика улесняват изтичането на и без това оскъдния капитал, който все още не е напуснал страната.

Ето защо желанието на новото гръцко правителство да запази досегашната политика, но при леко облекчени условия, крие слаба надежда за преодоляване на рецесията, смущаващо високата безработица, нарастващата бедност и устойчивата безработица.

Това, от което Гърция се нуждае, е цялостна промяна на оперативния икономически модел.