През последните седмици най-големите рискове пред световната икономика биват пренебрегвани, защото погледите са вперени в политическата ситуация в САЩ. До това заключение достига британската изследователска агенция Capital Economics, пише CNBC.
Вече десети ден американското правителство остава блокирано. Спекулациите за последствията от евентуалната невъзможност страната да прави плащания по своя дълг заемат централно място.
Експертите считат, че вероятността САЩ да изпаднат в неплатежоспособност е твърде малка. Случи ли се това, последиците няма да са катастрофални, както мислят всички. Capital Economics предупреждава, че други са рисковете за глобалната икономика, които изискват по-голям контрол.
„Неразрешените дългови проблеми, проблемите с конкурентоспособността на еврозоната и структурното забавяне на темпа на растеж на развиващите се икономики са по-сериозните проблеми“, пояснява старши икономистът на Capital Economics Андрю Кънингам.
Имайки предвид фундаменталните й проблеми, еврозоната все още представлява най-голямата заплаха за възстановяването на световната икономика.
През второто тримесечие на годината еврозоната излезе от рецесията, след като икономическият растеж на Германия и Франция издърпа останалите страни от блатото. Въпреки това напредъкът на страните от периферията остава слаб. Именно от посоката на растежа в тези държави Кънингам се притеснява най-много. Той счита, че страните от периферията няма да успеят да постигнат необходимия икономически ръст, с който да се справят с високата безработица. Според него това ще забави създаването на фискалния и банков съюз.
Според икономиста инвеститорите до такава степен са се вглъбили в проблемите на САЩ с дълга и как евентуалното изпадане на страната в неплатежоспособност ще се отрази на пазарите, че дори за миг не си дават сметка, че следващия държавен фалит може да дойде именно от еврозоната.
Структурните проблеми, които имат развиващите се икономики също будят притеснението на Capital Economics. Тази седмица МВФ понижи прогнозата си за растежа на развиващия се свят за 2013 г. до 4,5% и до 5,1% през 2014 г.
„Проблемите на тези страни са структурни и могат да бъдат решени само с трудни политически реформи“, казва Кънингам. Той отбеляза, че Китай трябва да стимулира потреблението на домакинствата и да либерализира финансовата си система, докато Индия, Русия и Бразилия трябва да подобрят инвестиционния си климат.
Capital Economics смята, че пазарите са прекалили с прогнозите дали и кога Фед ще намали обема на паричните си стимули. Експертът очаква Фед постепенно да прекратява количествените улеснения и да запази лихвените проценти близко до нулата в продължение на най-малко още две години.


Спецов: Няма риск от недостиг на нефт за България“
Без синя зона на 17 май заради Маратон-Варна
Заради авария кв. "Левски" във Варна е без вода от сутринта
Българската икономика е отличник сред страните от ЕС
Слави Трифонов загуби делото за клевета, което заведе срещу Кирил Петков
Кризата в Ормузкия проток може да върне китайския внос на американски LNG
Петролът стабилен при срещата между Тръмп и Си и напрежението с Иран
София става столица на науките за дълголетие през октомври
Си Дзинпин изтъкна Тайван като основен въпрос на срещата с Тръмп
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
Вижте кой ще внася автомобилите на Ebro в България
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Volkswagen отново отложи електрическия Golf
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
Богомил Николов: Пазарът се нуждае от това да има честна търговия
Красен Станчев: Пътят, по който са тръгнали от ПБ, не води до добро
Нов удар за летището в Солун – след „Райънеър“ го напуска и „ФедЕкс“
В защита на телетата: хора в клетки посрещнаха депутатите СНИМКИ
преди 12 години Ако хората и пазарите реагираха рационално, сигурно е прав, но те са далече от рационалната преценка. Заплахата за стабилността е дефлационният натиск и в момента, в който спре наливането на пари дефлацията ще блокира инвестициите. Тази депресия е неизбежно следствие от обезценяването на труда и човека поради изобилието му. отговор Сигнализирай за неуместен коментар