Кризата в еврозоната през 2014 г.: Битката се пренася на политическия фронт

Кризата в еврозоната вероятно ще продължи да отслабва хватката си през 2014 г. На политическия фронт обаче се очертават още смущения, пише CNBC.

Жил Моек, анализатор от Deutsche Bank, очаква Франция да бъде във фокуса на безпокойството, заради поривите за задушаване на всички смели планове за преструктуриране на икономиката.

Рейтингът на френския президент Франсоа Оланд се е повишил с 2 процентни пункта през декември до 22%, според данни на Ifop. Това е първият ръст на одобрението към президента от август насам.

“Предполагам, че популистките и антиевропейски партии ще наберат сили във Франция”, коментира Моек. “Това е много, много опасен хазарт за президента Оланд, който се опитва да засили темата за евроинтеграцията на фона на засилването на общественото безпокойство”, допълва той.

След финансовата криза през 2008 г. европейските държави бяха заети с преструктуриране и ребалансиране на техните икономики. Банковата криза и изпадането на еврозоната в продължителна рецесия през 2011 г. стана в момент, в който степента на проблемите на региона бяха напълно ясни.

Лидерите на еврозоната успяха да прокарат първите стъпки за сформирането на банков съюз, така че нестабилният финансов сектор в региона да спре да разчита на държавните финанси. Политиците намекват, че банковият съюз ще бъде последван и от задълбочаване на политическата интеграция.

Докато европейските правителства затягат връзките помежду си обаче, евроскептиците и популистките партии против интеграцията набират сила. Поради тази причина политическата дезинтеграция на еврозоната ще бъде основна тема на 2014 г., прогнозира Ник Спиро, директор на Spiro Sovereign Strategy.

“Бързо влошаващата се политика на икономически реформи в Европа посява семената на следващата криза: криза на икономическото и политическото управление, в която държавите от еврозоната няма да бъдат в състояние да се интегрират и да си сътрудничат по-отблизо”, коментира той.

“Вярвам, че 2014 г. ще бъде годината на политическата криза, която лежи в основата на проблемите в еврозоната. Това вече се отразява неблагоприятно на пазарните нагласи към блока, а инвеститорите със закъснение се примиряват, че разрастващите се различия между периферията и сърцевината подкопават възстановяването”, допълва той.

Според базовия сценарий на JPMorgan, описан в доклад от 10 декември, антиевропейските партии ще удържат подкрепата близо до настоящите нива поне още две години, преди рейтингите им да започнат бавно да падат. Моделът обаче очертава траен политически натиск, който поне още няколко години ще затруднява структурните реформи.