Стиглиц: С това темпо Европа няма да се възстанови преди следващото десетилетиe

Изминаха три години от началото на европейската криза и само заклет оптимист би казал, че най-лошото категорично е преминало. Някои посочват, че повторната рецесия в региона е свършила, заключавайки, че мерките за икономии са проработили. Опитайте се обаче да кажете това на хората от държавите, които все още са в депресия с БВП на човек по-нисък от предкризисното ниво, обща безработица над 20% и младежка над 50%.

Със сегашното темпо на възстановяване не може да се очаква връщане към нормалността преди следващото десетилетие, пише за сайта project-syndicate.org Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат за икономика и професор във Колумбийския университет.

Скорошно изследване на икономисти от Федералния резерв заключи, че продължителната безработица в САЩ ще има неблагоприятни последици за растежа в следващите години. Ако това е вярно за Америка, където безработицата е с 40% по-ниска от Европа, то перспективите за европейския растеж наистина изглеждат мрачни.

Преди всичко е нужна фундаментална реформа в структурата на еврозоната. Към момента има сравнително добро разбиране за това, което е необходимо:

- Истински банков съюз с общ надзор, депозитно застраховане и система за разрешаване на кризи. Без такъв съюз парите ще продължат да текат от най-слабите към най-силните страни.

- Някаква форма на взаимност при дълговете, като например еврооблигации. При по-ниското съотношение дълг/БВП в Европа спрямо САЩ Старият континент може да заема средства при отрицателни реални лихви, както го прави САЩ. По-ниските лихви ще освободят пари за стимулиране на икономиката, разбивайки порочния кръг в засегнатите от кризата страни, където мерките за икономии увеличават дълговото бреме и правейки дълга по-малко устойчив като свиват БВП.

- Индустриални политики, които да позволят на изоставащите страни да наваксат. Това предполага ревизиране на настоящите структури, които възприемат такива политики като неприемливи интервенции на свободния пазар.

- Централна банка, която се фокусира не само върху инфлацията, но и също върху растежа, заетостта и финансовата стабилност.

- Заменяне на мерките за икономики със стимулиращи политики, фокусиращи върху инвестициите в хора, технологии и инфраструктура.