Инфлация на различни скорости в еврозоната изправя ЕЦБ пред дилема

Европейската централна банка (ЕЦБ) прекара последните няколко години в битка срещу дефлацията чрез комбинация от отрицателни лихви и програма за изкупуване на облигации. Вече има достатъчно доказателства, за да може президентът на институцията Марио Драги да признае, че инфлацията се е завърнала. Но дори и да го направи, пукнатините в икономиката на еврозоната ще попречат на ЕЦБ да реагира по обичайния начин, коментира Марк Гилбърт oт Bloomberg.

Модификацията на плана за количествени облекчения през декември имаше за цел да успокои т.нар. ястреби (привърженици на по-строга парична политика – бел.ред.), като понижи месечния обем на изкупуваните активи от 80 млрд. до 60 млрд. евро. Същевременно бяха успокоени и т.нар. гълъби (почитатели на по-облекчена парична политика - бел.ред.) чрез удължаването на срока на програмата до края на тази година.

Но с подобряването на инфлацията и с нарастването на призивите за свиване на количествените облекчения икономиката на еврозоната, която се развива на различни скорости, ще представлява бариерата пред нормализирането на паричната политика.

Самият Драги заяви, че не е убеден, че сегашният ръст в цените изисква реакция, тъй като основният катализатор е поскъпването на петрола. Освен това я има и ниската база за сравнение. Предпочитаният от ЕЦБ измерител на инфлационните очаквания е индексът, който обхваща прогнозите за ръста на потребителските цени след 5 години за период също от 5 години. Той се понижаваше през годината до средата на 2016 г., а през последните шест месеца записва стабилни ръстове. Сегашното му ниво от около 1,8% е най-високото от средата на 2015 г.:

Графика: Bloomberg

Други измерители също сигнализират за убедителна промяна в перспективите за инфлацията. Проучването за бизнес активността в еврозоната на компанията Markit показа, че в промишлеността цените за производство са се повишили до петгодишен връх.

Средната прогноза на икономистите, анкетирани от Bloomberg, е за годишна инфлация между 1,3% и 1,5% през идните четири тримесечия. Това все още е под целта на ЕЦБ за 2% ръст на потребителските цени, но е достатъчно, за да се твърди, че еврозоната вече не е застрашена от дефлация. Но не значи, че борбата на ЕЦБ е приключила.

По време на пресконференцията след първото заседание на банката за тази година Драги посочи четири характеристики, които трябва да са налице, за да може ЕЦБ да каже, че е постигнала целта си:

Именно последният тест ще се окаже труден и ще затрудни ЕЦБ в нормализирането на политиката чрез прекратяване на количествените облекчения. Инфлацията в Германия през декември например беше 1,7% и според Бундесбанк тя може да достигне 2% през януари, след като икономиката е набрала инерция през последните три месеца на 2016 г.

В Италия обаче потребителските цени нараснаха с едва 0,5% през декември. Предвид очакванията на икономистите за двете икономики изглежда пропастта ще остане достатъчно голяма, за да създаде дилема пред банката във Франкфурт: