Има нещо гнило в Дания

След оставката на Борген банката призна, че "редица пропуски" в механизмите й за управление и контрол са позволили естонският клон да бъде ползван за пране на пари, и обеща да дари печалбата от дейността му - около 1.5 милиарда крони, или 200 млн. евро - на независима фондация за борба с финансовите престъпления.
Berlingske се добра до доклада на първоначалния вътрешен информатор в Danske и съобщи и някои от имената на тези "подозрителни" чуждестранни клиенти. Сред тях е регистрираното в Лондон Lantana Trade, чиито действителен собственик според доклада е семейството на руския президент Владимир Путин. На запитване на The Financial Times от Кремъл отговориха, че президентът "няма нищо общо със споменатата банка".

Някои от клиентите съвпадат с имената от предходния скандал с "огледалните сделки" на Deutsche Bаnk, заради които германската банка бе глобена над 670 милиона долара от щатските и европейските регулатори. И в двата списъка например личи дружеството IC Financial Bridge на Александър Перепилични - нашумелия информатор по делото "Магнитски", който умря край дома си в Англия през 2012 при съмнителни обстоятелства.
Като цяло британските дружества с ограничена отговорност (LLP) са били предпочитаният инструмент при прането на пари. Това вероятно обяснява и защо броят на регистрираните на Острова компании от такъв тип е набъбнал с 236% между 2009 и 2016 година. danske

Впрочем скандалът с Danske е само поредното доказателство, че надзорът в Европа не работи особено ефективно. В началото на септември оставка подаде и Коус Тимерманс, финансовият директор на холандската ING Bank. Банката, този път от еврозоната, бе глобена 775 милиона евро от националния си регулатор заради допуснато "серийно" пране на пари. В предишни години подобни глоби бяха налагани на Deutsche bank, френската BNP Paribas, британските HSBC и Standard Chartered. Тази пролет латвийската ABVL, която също бе под директния надзор на ЕЦБ, обяви доброволна ликвидация под натиска на щатските финансови органи. И това са само редките случаи, когато банките все пак са хващани в нарушения. Повечето подобни схеми минават безнаказано през "разхлабената" европейска банкова система, отбелязва Патрик Дженкинс. Същото намеква и доклад на ООН, според който прането на пари в световен мащаб надхвърля 2 трилиона долара годишно.

Европа има 5 основни проблема в областта на банковия надзор, отбелязва Дженкинс в коментар за The Financial Times. Първо, директивата за борба с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие, и в отделните страни членнки е приложена твърде разпокъсано. Второ, качеството на разследващите органи в отделните държави варира, заради което се смята, че едва 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на властите. Освен това в Европа има страни (Дженкинс назовава Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито икономики разчитат на привличането на чуждестранен капитал и съответно не разследват твърде ревностно произхода на този капитал. Четвърто, между националните надзорни органи има твърде слаба координация - в случая с Danske и датският, и естонският регулатор са знаели за проблема от години, но всеки е сметнал, че решаването му е задължение на другия. И накрая, завършва Дженкинс, няма единна база данни в ЕС за прането на пари.

Към тези пет ключови проблема ние бихме добави и шести: в ЕЦБ е настъпило безвремие заради изтичащите мандати на няколко от основните фигури. Даниел Нуи, която е начело на надзора, трябва да се оттегли на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио вече го стори на 1 юни, Петер Прат си заминава през май догодина, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят битките кой да ги наследи и каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще. Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от чиновниците във Франкфурт едва ли могат да се очакват решителни действия в каквато и да било посока. Което впрочем важи с пълна сила и за пътя на България към ERM II. И поне отчасти обяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отложи влизането ни в механизма с поне една година.