Как ще изглежда работата през 2035 г.?

Hahoto
преди 4 години През 1818 г. Мери Шели публикува Франкенщайнразказ за учен, създал изкуствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение.Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens, че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, технологическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и различен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тревожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възможността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществуват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят.Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудовище, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най-добрите възможни същества и никога не е имало и няма да има по-съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен.За нас не би било лесно да проумеем факта, че учените могат да създават духове също както и тела и че някой доктор Франкенщайн от бъдещето един ден може да създаде нещо, което наистина да ни превъзхожданещо, което да гледа на нас със същото снизхождение, с което ние се отнасяме към неандерталците.Бъдещето е неизвестно и би било изненадващо, ако прогнозите днес до една бъдат утре осъществени. Историята ни учи, че онова, което изглежда непосредствено предстоящо, може никога да не се случи поради непредвидени пречки, а други невъобразими възможности да станат действителност. Когато започва ядрената епоха през 40-те години на XX в., се появяват много апокалиптични прогнози за света през 2000 г., а когато Спутник и Аполо 11 разпалват въображението на хората, се появяват много пророци, според които до края на века ще живеем в космически колонии на Марс и Плутон. Малка част от тези предсказания се сбъдват. Но пък никой не успява да предвиди интернет.Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само технологични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на човешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова далечни последици, че самият термин човек да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия?Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката история, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, известен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора.Откъс от книгата "Кратка история на човечеството" отговор Сигнализирай за неуместен коментар