Кривата на Филипс може би си е наред, просто безработицата не е толкова ниска

Но през годините икономистите излязоха с разнообразие от алтернативни Криви на Филипс. Много от тях разчитат на различни определения за инфлацията. Най-популярните изплозват не настоящата или миналата инфлация, а очакванията за бъдещата инфалция. (Това са моделите, които обикновено използват централните банки.) Някои използват номиналните промени в заплатите вместо потребителската инфлация. Бяха опитвани и няколко други иновации.

Съществуват и различни концепции за слабост на трудовия пазар, например колко работници все още могат да си намерят работа без да причиняват наддаване на пазара и инфлация. Обикновено слабостта на трудовия пазар се представя чрез коефициента на безработица. Но през последната експанзия, макар че безработицата достигна половинвековно дъно, делът на хората между 25 и 54 години без работа не спадна до историческото дъно, което бе достигнато през 90-те.

Използвайки безработицата при хората в зряла възраст и индексът на разходите за наемане (мярка за номиналната инфлация при заплатите) икономистът Адам Озимек показва, че скорошните нива на безработица и инфлация се вместват точно в традиционната Крива на Филипс. С други думи, причината, поради която ниската безработица не доведе до по-висока инфлация през последната експанзия, може би е, че истинската безработица всъщност не е толкова ниска.

Разбира се, Озимек и другите, които твърдят, че Кривата на Филипс е жива, може просто да подхождат избирателно към данните, с които работят. Миналите тестове на различни Криви на Филипс обикновено откриваха, че с времето те предсказват все по-лошо инфлацията. Подобрените версии на кривата може да се окажат също толкова изменчиви.

Така че не очаквайте академичният спор относно Кривата на Филипс да престане скоро. Но в известен смисъл дебатът е без значение за въпроса дали сега трябва да се понижат лихвите.

Ако кривата не функционира, както сочи Окасио-Кортес – или ако винаги е била мираж – тогава Фед вероятно трябва да намали лихвите, за да продължи експанзията и да помогне на нископлатените работници да получат повишение на заплатите. Но ако кривата работи, т.е. ниската инфлация се дължи на продължителна слабост на трудовия пазар, както твърди Озимек, това означава, че все още има свободни работници, които да бъдат наети, което също значи, че Фед трябва да снижи лихвите.

На практика всички са съгласни – по-хлабавата монетарна политика е правилна. Но ако инфлацията се завърне някои ден, спорът относно Кривата на Филипс неминуемо ще се възобнови.