Пет големи макроикономически въпроса за 2020 г. и отвъд нея

С началото на новото десетилетие има пет големи въпроса, пред които са изправени макроикономистите, твърди икономистът Нараяна Кочърлакота и ги изброява пред Bloomberg по нарастваща степен на трудност. 

1. Защо да не използваме пълноценно нашите продуктивни ресурси?

Инфлацията беше под целта на Федералния резерв за 2% годишно през по-голямата част от последното десетилетие. Очаква се тя да остане потисната поне още година или две. Ниският темп на увеличение на цените изпраща ясно послание: има твърде малко търсене на стоки и услуги в сравнение с предлагането на ресурси - особено човешки! - които могат да бъдат използвани за производството на тези стоки и услуги. И така, защо Фед да не реагира на ниската инфлация чрез допълнително облекчаване на паричната политика, за да стимулира търсенето, възползвайки се от наличното предлагане?

2. Как правителствата могат да се възползват от ниските лихви?

Доходността по 30-годишните американски ДЦК е малко над 2% - около половината от това, което беше преди десетилетие и около една трета от тази преди две десетилетия. Изглежда, че много публични инвестиции биха били печеливши, ако бъдат финансирани при този изключително нисък лихвен процент. Не трябваше ли правителството на САЩ да емитира (много) по-дългосрочни (с падеж 30 години или евентуално дори повече) облигации за финансиране на по-големи субсидии за висше образование и научни изследвания от университети и корпорации, както и на разходи за инфраструктура, като пътища или болници?

3. Какви са уроците от Китай за Африка?

БВП на глава от населението за 1 милиард души от Субсахарска Африка възлизаше на около 1500 долара през 2018 г. През 1998 г. Китай имаше приблизително същите БВП на човек и население. През въпросните две десетилетия БВП на глава нарасна петорно в Китай. Какви уроци може да научи Субсахарска Африка от китайския опит, за да осъществи същия бърз растеж? По-конкретно, Китай опроверга основната неокласическа икономика чрез различни видове държавна намеса в своето стопанство. Коя от тези интервенции помогна за необичайно бързия растеж? Възможно ли е те да бъдат повторени от правителствата в Африка?

4. Какви са последиците от спадащото световно население?

Поне от Малтус насам знаем, че е трудно да се правят точни дългосрочни прогнози за населението. Но най-добрата настояща прогноза е, че поради спадащите нива на раждаемост населението на света по същество ще спре да расте до 2100 г. (което означава от своя страна, че то се очаква да започне да намалява скоро след това). Комбинацията от намаляващи нива на раждаемост и увеличаване на продължителността на живота означава, че трябва да очакваме световното население да бъде много по-старо през 2100 г., отколкото днес. Може ли старо и свиващо се население да бъде основа за динамична икономика? Какви макроикономически политики ще трябва да се предприемат, за да се гарантира това да се случи?

5. Растежът все още ли е нещо добро?

Климатът в света изглежда ще се промени и вероятно бързо през следващите сто години. Трябва ли правителствата на развитите страни да работят за забавяне на икономическия растеж, за да помогнат за намаляване на темпото на изменение на климата? Как би било възможно да се изгради необходимата международна подкрепа за този подход?