Посети ли са семената на следващата дългова криза?

Уилям Уайт, който като началник на икономическия и монетарен отдел в Банката за международни разплащания в Базел беше един от малкото икономисти, които прогнозираха финансовата криза, казва, че последвалият голям експеримент със свръх хлабавата парична политика е силно морално опасен. Това според него е така, защото нетрадиционните политики на централните банки могат „просто да положат основата за следващия цикъл на бум и срив, подхранван от непрекъснато спадащи кредитни стандарти и все по-голямо натрупване на дългове“.

Сравнението на днешните обстоятелства с периода преди финансовата криза е поучително. Освен голямото увеличение на държавния дълг след кризата, съществената разлика сега е, че дълговият фокус в частния сектор не е върху имущественото и ипотечното кредитиране, а върху заемите за корпоративния сектор. Неотдавнашен доклад на ОИСР гласи, че в края на декември 2019 г. размерът на непогасените корпоративни облигации в световен план е достигнал исторически връх от 13,5 трлн. долара, два пъти повече от нивото през декември 2008 г. в реално изражение.

Нарастването е най-фрапиращо в САЩ, където Фед изчислява, че корпоративният дълг е скочил от 3,3 трлн. долара преди финансовата криза до 6,5 трлн. миналата година.

След като Alphabet (компанията майка на Google), Apple, Facebook и Microsoft общо са държали нетни парични средства за 328 млрд. долара в края на миналата година, се предполага, че голяма част от дълга е концентриран в старите сектори на икономиката, където много компании генерират по-малко кеш от големите технологични гиганти. По този начин обслужването на дълга е по-обременително.

Преминаването към корпоративна задлъжнялост е в известен смисъл по-малко рисково за финансовата система, отколкото предишният скок в ипотечните заеми от нисък клас, тъй като банките, които по своето естество са крехки, защото заемат краткосрочно и кредитират дългосрочно, не са толкова силно изложени на корпоративния дълг, колкото инвеститорите, като например застрахователни компании, пенсионни фондове, взаимни фондове и борсово търгувани фондове.

Въпреки това банките не могат да избягат от последиците от по-широк срив на пазарите в случай на продължаваща загуба на доверие на инвеститорите и/или повишаване на лихвените проценти от изключително ниските нива днес. Такъв резултат би довел до увеличаване на необслужваните кредити на банките, както и до свиване на стойността на обезпеченията в банковата система. А цените на активите могат да бъдат уязвими дори след преминаването на уплахата от коронавируса, защото покупките на активи от централните банки накараха инвеститорите да търсят доходност независимо от опасностите. В резултат на това рискът във финансовата система все още систематично се подценява.

Докладът на ОИСР отбелязва, че в сравнение с предишните кредитни цикли днешните корпоративни облигации имат по-ниско кредитно качество, по-дълги матуритети, по-ниска клаузна защита (права на облигационерите, като например ограничения върху бъдещи заеми от емитента или плащания на дивиденти от него) и по-високи изисквания за изплащане. По-дългите матуритети са свързани с по-висока ценова чувствителност към промените в лихвените проценти, така че заедно с намаляването на кредитното качество това прави пазарите на облигации по-чувствителни към промените в паричната политика. Настоящата пазарна волатилност се изостря допълнително от оттеглянето на банките от маркет-мейкърството в отговор на по-строгите изисквания за капиталова адекватност след кризата.