Посети ли са семената на следващата дългова криза?

При спад някои от несъразмерно големите неотдавнашни емисии на облигации с рейтинг BBB (най-ниската категория на инвестиционния клас) могат да се окажат понижени. Това би довело до големи увеличения на разходите по заемите, защото много инвеститори са ограничени от регулации или самостоятелно наложени изисквания, забраняващи инвестиране в облигации с неинвестиционен рейтинг.

Влошаването на качеството на облигациите е особено впечатляващо при глобалния пазар за ливъридж заеми (в размер на 1,3 трлн. долара), т.е. синдикирани кредити (отпускани от обединения от банки) към компании, които са силно задлъжнели или имат нисък кредитен рейтинг. Такива заеми се наричат ​​ливъридж, тъй като съотношението на дълга на кредитополучателя към активите или печалбата му е много над нормите за съответната индустрия. Новите емисии в този сегмент от облигационния пазар достигнаха рекордните 788 млрд. долара през 2017 г., по-високи от пика от 762 млрд. преди кризата. На САЩ се падат 564 млрд. долара от тази обща сума.

Голяма част от този дълг финансира сливания и придобивания, както и обратни изкупувания на акции. Корпоративните ръководители имат мощен стимул да участват в обратно изкупуване, защото то вдига печалбата на акция, като свива собствения капитал на компанията, и по този начин увеличава възнаграждението, обвързано с резултатите. Този финансов инженеринг обаче е рецепта за системно отслабване на корпоративните баланси.

Бившият главен икономист на Европейската централна банка Отмар Исинг казва, че продължителните ниски лихвени проценти на централните банки имат по-големи последици, защото водят до сериозно неправилно разпределение на капитала. Те помагат да се запазят живи непродуктивните „зомби“ банки и компании, които иначе не могат да покриват лихвените си плащания от печалбата. Последният доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност усилва този аргумент със симулация, показваща, че рецесия, която е двойно по-лека от тази през 2009 г., би довела до това, че компании с общо 19 трлн. долара дълг биха имали недостатъчна печалба за обслужването му.

Като цяло това огромно натрупване на корпоративен дълг с все по-лошо качество вероятно ще задълбочи следващата рецесия. Свръх хлабавата парична политика на централните банки също насърчи това, което икономистите наричат ​​гибелно късогледство - с една дума самодоволство, което е предпоставка за финансови кризи. Най-голямото самодоволство днес е относно инфлацията и възможността централните банки да причинят финансов шок чрез повишаване на лихвите по-рано от очакваното.

Това късогледство е разбираемо и не само заради коронавируса. След финансовата криза задлъженлите развити икономики страдат от недостатъчно търсене. Оттук и последните трудности на централните банки при изпълнение на целите за инфлацията. В същото време затегнатите пазари на труда не доведоха до повишение на заплатите, което накара много икономисти да приемат, че традиционната връзка между намаляващата безработица и нарастващата инфлация се е разпаднала.

Ясно е, че все още има дефлационен импулс в световната икономика, който кара растежа да е анемичен и зависим от дълга. И все пак инфлацията може да не остане потисната, толкова дълго, колкото пазарите приемат. Една от причините е, че след като нетрадиционните мерки на централните банки стават по-малко ефективни, възниква належащият въпрос как да се отговори на стагнацията, когато лихвените проценти са близо до нула, заедно с нарастващия консенсус, подпомаган от коронавируса, че може да е необходима по-активна фискална политика.

С възхода на популизма нарастват призивите за монетарно финансиране на увеличените фискални дефицити - тоест пряко финансиране на държавния дефицит от централните банки от вида, който се случва в момента в Япония. Монетарното финансиране е предвестник на висока инфлация и макар неговите привърженици да твърдят, че рисковете могат да бъдат ограничени, при условие че количеството на това финансиране се контролира от независими централни банки, самата независимост на централните банки е все по-застрашена след кризата.