Борбата с коронавируса изисква икономически жертви, но не до безкрай

Инженерът Роналд Хауърд предложи удобна единица, „микроморт“ - риск от смърт едно на милион. Всъщност ние непрекъснато претегляме малки рискове от смърт и решаваме дали те си заслужават. Въпреки непоследователността и белите петна в нашето поведение ние ценим много намаляването на рисковете за собствения си живот, но не безкрайно.

Гласуваме за правителства, които оценяват високо живота ни. Например Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) оценява статистическия живот на 10 млн. долара, или 10 долара за предотвратен микроморт. Виждал съм и по-ниски и по-високи числа.

Повечето цифри се дават като удобни кръгли числа, тъй като има твърде много несигурност около Covid-19, за да има по-гояма точност. Ако приемем, че 1 на сто от инфекциите са фатални, то това е състояние от 10 000 микроморта. Да се ​​заразиш е 100 пъти по-опасно от раждането или толкова опасно, колкото да обиколиш два пъти и половина света с мотор. За възрастен или уязвим човек е още по-рисковано от това. При оценката на EPA от 10 долара на микроморт би си струвало да похарчите 100 000 долара, за да предотвратите единична инфекция с Covid-19.

Не е необходим сложен епидемиологичен модел, за да се прогнозира, че ако не предприемем сериозни стъпки, за да спрем разпространението на вируса, повече от половината свят вероятно ще се зарази. Това предполага 2 милиона смъртни случаи в САЩ и 500 000 във Великобритания - ако се приеме, отново, процент на смъртност от 1%.

Ако икономическото блокиране в САЩ спаси по-голямата част от тези животи и струва по-малко от 20 трлн. долара, то изглежда би си струвало. (За сравнение, всеки 20-процентов спад на брутния вътрешен продукт за една тримесечие представлява цена от около 1 трлн. долара.) Човек би могъл да оспори всяка стъпка от това изчисление. Може би някои от тези, които умират, са били толкова болни, че биха умрели по други причини в рамките на дни. Може би Covid-19 не е чак толкова опасен. И все пак е ясно, че при толкова много застрашени животи би трябвало да сме готови да платим огромна цена, за да ги защитим.

Трябва да помним нещо друго: рискът да грешим. Неминуемо ще правим грешки. Мерките, които предприемаме, за да овладеем коронавируса, могат да нанесат повече вреди на препитанието на хората, отколкото е необходимо. Или пък можем да позволим на вируса да се развихри, отнемайки ненужно животи. При разпространяваща се пандемия втората грешка е по-трудна за поправяне от първата.

Борбата с този вирус изисква икономически жертви, но не без ограничения и не до безкрай. Но ако не сега, тогава кога?