Борбата с коронавируса изисква икономически жертви, но не до безкрай

Блокадата, свързана с коронавируса, спасява животи, но унищожава поминъка. Струва ли си? Бях обвинен, че игнорирам цената на тези мерки. За икономист това е войнствено говорене. Независимо дали ни обичате, или мразите, това, което правим ние икономистите, е да мислим за трудни компромиси, пише Тим Харфърд за Financial Times.

Три момента трябва да са очевидни. Първо, ние се нуждаем от стратегия за излизане от блокирането и то по-добра от тази на президента Доналд Тръмп: „Един ден като чудо това ще изчезне.“ Разширяването на капацитета за спешни случаи, откриването на по-добро лечение и тестването за инфекция и антитела могат да бъдат част от решението, заедно с ваксина в по-дългосрочен план.

Второ, икономическата цена на всяка блокада трябва да се сравни с тази на алтернативни политики, а не с непостижимия показател за свят, в който вирусът никога не е съществувал.

Трето, стойността на човешкия живот не подлежи на обсъждане. Тази седмица загубих ментор с безгранична доброта. Докато пиша тези думи, чувам, че любим член на семейството ми също достига края на своя забележителен път. Техният живот, подобно на този на всеки друг, беше безценен.

Колкото и да искаме да отклоним погледа си от въпроса, той виси настойчиво: струва ли си всичко това?

Ние харчим пари, за да спасяваме животи непрекъснато - като изграждаме пожарни станции, издаваме наредби за безопасност и субсидираме медицински изследвания. Винаги има момент, в който решаваме, че сме похарчили достатъчно. Не обичаме да мислим за това, но по-добре е да го направим, отколкото да действаме необмислено. И така, какво сме готови да пожертваме, икономически, за да спасим живот?

Проучване от 1950 г. на американските ВВС разглежда този въпрос, като препоръчва самоубийствена военна стратегия, която оценява живота на пилотите точно на нула. Други ранни опити за изследване оценяват живота чрез пропуснатите печалби, които преждевременната смърт би отнела - според което пенсионерите на практика не струват нищо, а смъртта на дете е скъпа, само ако то не може да бъде заменено с ново бебе.

Покойният Томас Шелинг, икономист, носител на Нобелова награда, осмиваше тези грешки, като си представяше смъртта на член на семейство, който го изхранва: „Той ще липсва на семейството си, както ще липсва и неговата заплата. Не знаем кое от двете в крайна сметка ще липсва повече.“

Трябва да има по-добър начин да се претеглят изборите. Но какъв?

Шелинг предложи да се съсредоточим не върху стойността на живота, а върху цената за предотвратяване на смъртта и намаляването на рисковете. Един конкретен живот може да е безценен, но нашите действия ни казват, че статистическият живот не е такъв.