Цената на борбата със сегашната криза ще се усеща с години

Инвеститорите, които обмислят следващото десетилетие, могат да разчитат на един ясен резултат от голямата блокада заради коронавируса: голямо количество дълг, като централните банки ще поемат значителна част от този товар, пише Майкъл Макензи за Financial Times.

Пандемията предизвика извънредни разходи за трилиони долари. Никой не може да се заяжда с правителствата, които се опитват да смекчат ударите от спирането на икономическата дейност. Нито пък някой може да спори с компании, които трупат парични резерви, така че да компенсират спада в приходите, за да възстановят евентуално бизнес дейността си.

Резултатът е вероятен скок от 10 до 15 процентни пункта в съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт за много страни, тъй като те финансират допълнителни разходи. Тази седмица Moody’s оцени, че обявените от американското правителство стимулиращи усилия „заедно със съществено по-слабите приходи и растеж“ са напът да вдигнат бюджетния дефицит от 4,6 на сто от БВП миналата година до над 15 на сто през тази.

Наследството на разходите за борба с вируса, съчетано с най-голямото глобално икономическо свиване след 30-те години на миналия век, ще оформят финансовите пазари за голяма част от 20-те години на настоящото столетие. Инвеститорите са нащрек за така наречената монетизация на дълга, при която централните банки позволяват неустойчиви фискални разходи. В такава среда очаквайте златото да се облагодетелства, а валутите да страдат.

Дийн Търнър, икономист от UBS Global Wealth Management, твърди, че инвеститорите трябва да се съсредоточат върху три фактора оттук насетне: свят с повече дълг, по-малко глобализация и по-голяма дигитализация.

„Всички икономики ще излязат от тази криза с много по-високи нива на дълг, което вероятно ще доведе до период на финансова репресия и по-високи данъци, както върху корпорациите - и може би в частност цифровата икономика - така и върху личното богатство“, посочва той.

При правителства, които се опитват да свият дефицитите, има общо разбиране сред глобалните регулатори за затваряне на пропуските в данъчните кодекси, използвани от мултинационалните компании. Намерението за намаляване разчитането на световните вериги за доставки след кризата ще доведе и до по-високи бизнес разходи, въпреки че някои от тези допълнителни режийни могат да бъдат компенсирани от по-голямото използване на автоматизация, което ще помогне за запазване възвръщаемостта на фирмения капитал.

На фона на всичко казано, това предполага само скромен растеж и следователно ограничен потенциал за инфлацията, след като пандемията най-накрая е зад нас. Някои наблюдатели очакват възстановяването да следва пътя на това от финансовата криза: първоначален икономически отскок - където по-цикличните сектори на фондовия пазар се справят добре - който обаче в крайна сметка избледнява.