Инвеститорите, които обмислят следващото десетилетие, могат да разчитат на един ясен резултат от голямата блокада заради коронавируса: голямо количество дълг, като централните банки ще поемат значителна част от този товар, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Пандемията предизвика извънредни разходи за трилиони долари. Никой не може да се заяжда с правителствата, които се опитват да смекчат ударите от спирането на икономическата дейност. Нито пък някой може да спори с компании, които трупат парични резерви, така че да компенсират спада в приходите, за да възстановят евентуално бизнес дейността си.
Резултатът е вероятен скок от 10 до 15 процентни пункта в съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт за много страни, тъй като те финансират допълнителни разходи. Тази седмица Moody’s оцени, че обявените от американското правителство стимулиращи усилия „заедно със съществено по-слабите приходи и растеж“ са напът да вдигнат бюджетния дефицит от 4,6 на сто от БВП миналата година до над 15 на сто през тази.
Наследството на разходите за борба с вируса, съчетано с най-голямото глобално икономическо свиване след 30-те години на миналия век, ще оформят финансовите пазари за голяма част от 20-те години на настоящото столетие. Инвеститорите са нащрек за така наречената монетизация на дълга, при която централните банки позволяват неустойчиви фискални разходи. В такава среда очаквайте златото да се облагодетелства, а валутите да страдат.
Дийн Търнър, икономист от UBS Global Wealth Management, твърди, че инвеститорите трябва да се съсредоточат върху три фактора оттук насетне: свят с повече дълг, по-малко глобализация и по-голяма дигитализация.
„Всички икономики ще излязат от тази криза с много по-високи нива на дълг, което вероятно ще доведе до период на финансова репресия и по-високи данъци, както върху корпорациите - и може би в частност цифровата икономика - така и върху личното богатство“, посочва той.
При правителства, които се опитват да свият дефицитите, има общо разбиране сред глобалните регулатори за затваряне на пропуските в данъчните кодекси, използвани от мултинационалните компании. Намерението за намаляване разчитането на световните вериги за доставки след кризата ще доведе и до по-високи бизнес разходи, въпреки че някои от тези допълнителни режийни могат да бъдат компенсирани от по-голямото използване на автоматизация, което ще помогне за запазване възвръщаемостта на фирмения капитал.
На фона на всичко казано, това предполага само скромен растеж и следователно ограничен потенциал за инфлацията, след като пандемията най-накрая е зад нас. Някои наблюдатели очакват възстановяването да следва пътя на това от финансовата криза: първоначален икономически отскок - където по-цикличните сектори на фондовия пазар се справят добре - който обаче в крайна сметка избледнява.


Варненски футболист стана баща
Слагат още 200 камери да следят трафика по пътищата
Аксаково допусна загуба в Нови пазар
Общината с действия за спиране на строително-ремонтните дейности в историческата част на Морската
Община Варна е готова да ремонтира пропадналия път в „Аспарухово“
Борис Джонсън се завръща в дебата за Брекзит и отново греши
Технологичните сривове засилват недоверието към инфраструктурата в САЩ
Световната индустрия за измами е на стойност половин трилион долара
Кредитните пазари са обхванати от страх на фона на преоценката на дълга
McKinsey: Приемственост, не развитие на лидери интересува компаниите
Volkswagen загатна нов електрически хот-хеч
Системите за помощ на водача – често повече пречат, отколкото помагат
Mercedes-Benz продава C 111 с Ванкелов двигател
Какво се случва с V6 двигателя на Kia Stinger след 160 000 км
Китайски марки изпревариха Toyota в класация за надеждност
Колко ще похарчат българите за Черния петък?
Нова Ялта? Украйна и по-малките държави могат да осуетят плановете на великите сили
Условия на труд, кадрови недостиг: Готвят споразумение за транспорта в София
Един от най-амбициозните филми в историята: "Одисея" на Нолан с престижно отличие