Турция се нуждае от сериозна битка срещу инфлацията

Турция временно забрани на шест международни банки да залагат срещу турската фондова борса, включително JPMorgan, Goldman Sachs и Credit Suisse, пише за Financial Times Хакан Кара, бивш главен икономист на Турската централна банка.

Това е последният от поредица ходове, които представляват отстъпление от дългогодишния режим на свободните капиталови пазари в посока по-протекционистки подход, който използва микроинструменти за управление на икономиката. 

Днес лихвените проценти, цените, обменните курсове и балансите на частните банки са частично контролирани с нетрадиционни инструменти и морално убеждаване. Властите също така направиха по-трудно за чуждестранните финансови институции да търгуват с лирата, наложиха разходи за транзакции в чужда валута и ерозираха и без това ниските валутни резерви на централната банка.

Може и да изглежда като най-добрата възможна ситуация: ако една страна е в състояние да контролира действията на ключовите икономически агенти, тя вероятно ще се радва на ниски лихви, стабилни валутни курсове и дори приличен растеж на заетостта с ниска инфлация. Но това носи опасност за дългосрочното икономическо здраве.

Значителен риск е, че по-малко предвидимото регулиране ще обезкуражи дългосрочните капиталови разходи и притока на чужд капитал. С младото си население, ограничените природни ресурси и относително ниските нива на спестяване, Турция се нуждае от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и трансфер на технологии, за да настигне развитите икономики. Но ПЧИ са в трайна тенденция към намаляване през последните години.

Освен това налагането на сложни ограничения на финансовите институции може да изкриви стимулите им за насочване на ресурсите към продуктивни цели. Като цяло процесът може да има отрицателно въздействие върху потенциалния икономически растеж на Турция през следващите години, задушавайки ръста на заетостта - с дългосрочни социални последици.

Властите се опитват да направляват лихвите. Но произтичащата от това валутна слабост, бързият растеж на кредита и съпътстващата инфлация рискуват трайно повишаване на рисковата премия и обръщане на лихвените проценти, осуетявайки икономическото възстановяване в средносрочен план.

Не е задължително да стане така. Има алтернативен път за постигане на устойчиво ниски лихвени проценти: спечелване на по-голямо доверие в борбата с инфлацията.

Упорито високата инфлация в Турция - която през юни възлизаше на 12,6 на сто - е в основата на много от нейните икономически проблеми. Несигурността по отношение покупателната способност на лирата кара местните спестявания да се изместват към депозити в чужда валута, явление, известно като доларизация, което отслабва ефективността на монетарната политика. Делът на депозитите в чуждестранна валута наскоро достигна 50%.

Високата инфлация възпрепятства също дългосрочното планиране, обезкуражава инвестициите и засилва неравенството в доходите. Намаляването на инфлацията би помогнало за насърчаване на дългосрочния устойчив растеж, по-пълната заетост и стабилността на лихвените проценти. Това би смекчило и политическите компромиси, като намали чувствителността към капиталовите потоци.

Постигането на стабилна инфлация не трябва да е трудно: на централната банка просто трябва да бъде разрешено да върши своята работа. Години опит и изследвания сочат, че централна банка с доверие и автономия да определя собствените си инструменти е ключът към постигането на ценова стабилност.

Също така, нашият пост-коронавирусен свят предлага възможност за Турция да свали инфлацията при сравнително ниски разходи. След масивна обезценка през последните осем години, лирата сега е на исторически конкурентни нива. В световен мащаб дългосрочните лихвени проценти вероятно ще останат ниски за известно време. При такива условия, надежден план за възстановяване репутацията на Турция в борбата с инфлацията би помогнал за привличане на дългосрочни чуждестранни финанси, би обуздал доларизацията и би запълнил недостига от твърда валута, образувал се в резултат от срива в приходите от туризъм заради пандемията. Това би помогнало за стабилизиране на валутния курс и инфлацията, и би подпомогнало икономическия растеж.

Разбира се, ниската инфлация няма да отстрани всички проблеми веднага. Тези усилия ще бъдат ефективни, само ако са придружени от стабилна и предсказуема политическа рамка с цел укрепване устойчивостта на икономиката. И все пак, сериозният подход към хроничната инфлация в Турция би бил важна стъпка. Това би помогнало на страната да се справи с настоящите предизвикателства без да прибягва до опасността от все по-ограничителни мерки върху свободното движение на капитали.