Време е да се сложи край на данъчното предимство на дълга

Това е особено вредно във финансовия сектор, където регулаторните органи участват в дърпане на въже с данъчния режим. Регулаторите натискат фирмите да се финансират с повече собствен капитал, докато режимът съблазнява с данъчните предимства на дълга.

Няма основателен аргумент за това неравностойно третиране на дълга и капитала. Няма нищо присъщо, което да прави лихвеното плащане бизнес разход, докато възвръщаемостта на собствения капитал не се брои за такъв.

Финансистите твърдят, че премахването на данъчното предимство може да предизвика хаос, да доведе до активиране на клаузи по заемите и да окастри кредитните рейтинги. Но има лесен отговор: не елиминирайте облекченията на дълга, а просто предложете същите за собствения капитал.

Някои държави направиха това, най-вече Белгия, която въведе такъв режим през 2005 г. Въздействието беше поразително: при нефинансовите корпорации ливъриджът спадна като процент от общите активи от 63% през 1999 г. до 42% през 2010 г.

Разбира се, ще има и губещи. Компаниите за непубличен капитал, които се възползват от данъчното третиране, за да вдигнат задлъжнялостта на фирмите, в които инвестират, до краен предел, без съмнение ще бъдат разочаровани. Но това няма да им попречи да получават възвръщаемост просто от по-добро управление - нещо, което те твърдят, че правят така или иначе.

Друго притеснение е, че разпростирането на данъчния щит върху собствения капитал би имало своята цена. Простото освобождаване от облагане на „изискуемата“ възвръщаемост на акциите може да намали приходите от корпоративен данък с между 5 и 12 на сто, според МВФ, въпреки че това може да настъпи поетапно, като се прилага само към увеличението на капитала. Това обаче може да бъде компенсирано чрез повишаване на корпоративната данъчна ставка.

Една от най-големите бариери пред прилагането на реформата е, че правителствата виждат нейните достойнства само когато кризата се стовари върху техните икономики. В нормални времена позитивите от финансовата стабилност лесно се засенчват от императивите на конкуренцията в данъчните ставки между страните.

Когато Белгия реформира данъчната си система през 2017 г., връщайки стимулите обратно в полза на дълга, тя направи това, за да намали основните корпоративни ставки.

Регулаторите трябва да преосмислят своите приоритети. Огромният дълг на Hertz даде на акционерите й - първо тези с непубличен капитал, а след това и онези чрез фондовата борса - краткосрочен тласък. Дори когато тази кула от карти най-накрая се срути, шефовете получиха бонуси на стойност 16 милиона долара. Междувременно данъкоплатците ще понесат преките и косвените разходи за 10 000 служители, които загубиха работата си. Прекомерният дълг е рецепта за „Ези - аз печеля, тура - ти губиш“.