Европа трябва да промени стратегията си спрямо Азия и САЩ, ако иска да бъде лидер

Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), новият паназиатски търговски пакт между 15 държави, в това число Япония, Китай и Южна Корея, е сигнал за Запада да се събуди.

Със забележимото отсъствие на САЩ, RCEP е последният признак на промяна в икономическата мощ на изток. Зашеметяващият отскок през третото тримесечие на Китай след коронакризата рязко контрастира с относително слабото възстановяване в Европа, където правителствата все още се борят с втората вълна на пандемията, пише Nikkei Asia Review.

Китай се превърна в най-важния търговски партньор на Европейския съюз (ЕС) - забележително постижение, като се има предвид, че Пекин се присъединява към Световната търговска организация (СТО) едва преди 21 години.

„Китай наваксва дори още по-бързо“, коментира Херман Ван Ромпой, бивш министър-председател на Белгия и председател на Съвета на ЕС в периода 2010-2014 г.

Ван Ромпой познава добре Азия. Той отбелязва, че възходът на Китай и протекционистката идея „Америка на първо място“ на Доналд Тръмп създават нов термин в политическия лексикон на ЕС – стратегическа автономия. Европа избегне ситуация, в която да бъде притисната между Китай и САЩ, но „стратегическата автономия“ е трудно постижима на практика.

Първо, ЕС трябва да прецени как точно да извърши маневрите. Необходимо ли е да се съсредоточи върху поддръжката и „захранването“ на определени индустриални сектори, за да създаде „европейски шампиони“ от своите компании? Или е по-добре да се определят стандарти като Общия регламент относно защитата на данните, които впоследствие да бъдат възприети от останалия свят? 

ЕС разполага с добре развит вътрешен търговски блок – единният пазар, много по-добър вариант от RCEP. Но единният пазар от друга страна изисква „равни условия“, които ограничават преценката на отделните държави да субсидират определени сектори. Следователно, стратегиите, които са насочени към защита на секторите срещу външната конкуренция от САЩ или Азия, могат да се окажат в нарушение на правилата на ЕС относно конкуренцията и използването на държавна подкрепа.

Между 2014 г. и 2019 г. антитръстовите органи на Европейската комисия (ЕК), водени от вездесъщата Маргрете Вестагер, блокираха шест сливания в шест различни сектора: телекомуникации, финансови услуги, циментова промишленост, медодобивна индустрия, стоманодобивна промишленост и най-вече железопътния транспорт.

При последния такъв случай датският еврокомисар не позволи сливане между Siemens и Alstom, което би създало паневропейски концерн, който да се конкурира с бързо разрастващите се китайски компании от сектора.

Политическите течения обаче се изменят след избухването на пандемията от COVID-19. Европейските правителства са принудени да харчат милиарди евро под формата на финансова подкрепа, за да поддържат своите компании. В един момент държавата се оказва в центъра на икономиката.

Второ, пандемията предизвика мащабни промени в интернет, подчертавайки разликата в дигитално отношение между Европа и азиатските страни. Повечето европейки страни трябва да извървят дълъг път преди да настигнат държави като Сингапур, Тайван и Южна Корея по отношение на управлението на данните. По-бавното развитие при изкуствения интелект в сравнение с Китай е още по-явно.

Трето, бруталната лобистка кампания, предприета от Китай и САЩ по отношение на преминаването към 5G мрежа с помощта на Huawei Technologies представлява напомняне, че европейците реално нямат технологични алтернативи. Huawei унищожи конкуренцията в лицето на Alcatel още преди десетилетие.

И накрая – британският въпрос. След като излезе от рамките на ЕС, британското правителство обяви необходимостта от нова индустриална политика. Премиерът Борис Джонсън настоява за максимална гъвкавост, без да е обвързан с регулациите на блока. Миналата седмица той представи план от 10 точки за постигане на нисковъглеродна икономика с държавната подкрепа за вятърната и ядрена енергия.

„Ще превърне Великобритания в Саудитска Арабия при вятърната енергия“, заяви Джонсън.

Континентална Европа се опасява, че свободна Великобритания може да използва държавна помощ, за да се превърне в силен конкурент - поради което ЕС подхожда твърдо в последната фаза на преговорите за Brexit относно бъдещата търговска сделка.

В същото време страните в ЕС ще се възползват от летния помощен пакет в размер на 1,8 трлн. евро, за да подкрепят своите икономики. Стимулите ще засегнат и „стратегически“ индустрии, особено цифровите технологии.

Европа също така показва готовност за по-тесни отношения с оформящата се администрация на Джо Байдън. Общият дневен ред ще обхване изменението на климата, търговията и цифровите технологии - включително данъчното облагане на компании като Amazon, Facebook и Google.

Преди двадесет години европейските политици използваха подобна упорита риторика при „Програма 2000“, за да направят Европа „най-конкурентната, динамична и базирана на знанието икономика в света“. Повечето от целите не бяха постигнати. Разликата днес е, че Китай се превърна в икономическа сила, която едва ли някои от началото на този век си е представял. Европа не може да си позволи поредното изгубено десетилетие.