Лихвите губят значението си за монетарната политика

От хилядолетия лихвените проценти са основният инструмент за определяне цената на парите. Те са определяли как средновековните кралства финансират далечни завоевания, а модерните нации водят войни. Те засягат всичко - от разходите за храна, подслон и транспорт до здравеопазването и държавните разходи. Дори и най-малката корекция в лихвите се следи внимателно от инвеститори, купувачи на жилища, собственици на фирми, президенти и монарси. 21 век обаче може да отбележи края на тяхната полезност, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Инфлацията отдавна е ключов фактор при определяне нивото на лихвените проценти. Но увеличението на цените, някога считано за проклятие, бе удържано през последните десетилетия. Не видяхме значителна инфлация, когато трилиони долари стимули наводниха икономиките след глобалната финансова криза, нито това изглежда вероятно след фискалната и монетарна експанзия на фона на пандемията от Covid-19.

Вместо това светът е в продължителен период на нулева или ниска инфлация. Това започна след усилията на централните банки през 80-те години да ограничат отвързалите се цени през предходното десетилетие и срещна набор от дефлационни сили: преместване на производството към по-евтини дестинации, технологичен прогрес и демографски промени. Дори отрицателните ставки, радикална стъпка, наложена преди няколко години в Япония, Швейцария и еврозоната, бяха до голяма степен неефективни за стимулиране на инфлацията.

Ето защо безпокойството относно официалните лихвени проценти е неоснователно, според трима икономисти, призоваващи Швейцарската национална банка да промени подхода си. „Време е тя да признае, че ставката е закотвена на ниво от -0,75% за повече от шест години, като престана да играе роля като инструмент на паричната политика“, написаха Щефан Герлах, Иван Ленгвилер и Чарлз Виплош във февруарското си изследване „Твърде много от нещо добро: Ниската инфлация в Швейцария.“ Техните препоръки включват публично възприемане на по-висока инфлация, нещо, считано някога за еретично, и насочване на икономиката чрез обменния курс. Този подход би подражавал на Монетарните власти на Сингапур, които използват т. нар. пълзящ фиксинг, който управлява курса на местния долар спрямо кошница от валути.

Методът на Сингапур датира отпреди пандемията и световната финансова криза, като привлекателността му е разбираема. Подобно на Швейцария градът-държава е малък, богат износител и финансов център. Сингапур разглежда валутния курс като най-ефективното средство за провеждане на монетарната политика и поддържане на инфлацията под контрол, предвид размера на местната икономиката. Много от стоките, продавани тук, идват отвън. От своя страна Швейцарската национална банка също се опита да повлияе силно на курса на франка, като дори го ограничи за три години. Тя също така запази силно отрицателния си лихвен процент, който е най-ниският в света. Но централната банка трябва да признае, че валутата е основният инструмент, заяви Ленгвилер, професор от Базелския университет, в телефонно интервю.