Лихвите губят значението си за монетарната политика

Дори инфлацията да се засили през следващите няколко години, перспективата референтните лихвени проценти да се върнат на нивата от началото на 2008 г. е малка. Това означава, че се нуждаем от нещо по-добро за регулиране на икономическия живот днес. В случая на Швейцария валутата вече е наличен инструмент. Защо да не го използвате пълноценно? Ако основната ви ставка остава непроменена през по-голямата част от едно десетилетие, на фона на най-дълбокия икономически спад в света след Голямата депресия, какъв е смисълът?

Тук има урок и за по-големите икономики, дори ако те не могат да преминат към политика, ориентирана към валутния курс. (Можете ли да си представите сътресенията на глобалните пазари, ако Федералният резерв изведнъж каже на света да игнорира лихвения процент по федералните фондове и вместо това да се съсредоточи върху долара?) Най-реалистичният вариант е централните банки да усъвършенстват своя подход към инфлацията. Швейцарската национална банка, например, в момента определя ценовата стабилност като положителна инфлация под 2%, но действителната инфлация е под нулата от повече от година. Герлах, Ленгвилер и Виплош твърдят, че централната банка трябва да определи целта на средно 2%, която да бъде постигната в средносрочен план. Отклоненията от тази цел трябва да се приемат насериозно независимо в коя посока са.

Този съвет получи отзвук от Вашингтон до Уелингтън. Миналата година Федералният резерв завърши дълъг преглед на своята монетарна рамка. Сега той е ОК с инфлация над целта за известно време, ако това е необходимо, за да се закрепи тя на ниво от 2%. Японската централна банка се намира в тримесечен преглед на своята свръхразхлабена политика, като ще публикува констатациите си през март. Резервната банка на Индия обмисля промени в това, което би трябвало да бъде идеалният темп на повишаване на цените. „Опасно е да не преразглеждате стратегията си от време на време“, посочва Ленгвилер. „Просто сте длъжни, след като стратегията се проваля.“

Авторите гледат положително на целта на Резервната банка на Австралия за средно 2-3% инфлация в средносрочен план. Това трябва да осигури достатъчно пространство за маневриране. Централната банка не предвижда увеличение на лихвения процент поне за няколко години напред. Дори тогава ръководителите й искат да видят доказателства за по-висока инфлация, а не само прогнози. Но Резервната банка има гласовити критици, включително бившия министър-председател Пол Кийтинг, който я нарече Ретроградната банка, нападайки я, че е твърде консервативна. Централната банка трябва да бъде още по-стимулираща, каза той.

Ако старите модели на парично управление се отменят, все още не е напълно ясно какво трябва да ги замести. Но нуждата от креативно мислене не бива да изненадва - количественото облекчаване и анемичното увеличение на цените бяха факт доста преди коронавируса. „Има цяло поколение, което не познава инфлацията“, отбелязва Ленгвилер. „Те нямат такъв опит.“

За монетарните власти, които бяха твърде предпазливи, сега би било подходящо време да се вдъхновят.