Трябва ли Уолстрийт да се готви за Тобинов данък?

След това анализът използва някои прозрачни реторически трикове, за да направи позиционирането на запасите да изглежда лошо. Маркетмейкърите, които държат запаси, се наричат ​​„предварителни изпълнители“. Предварителното изпълнение е престъпление, при което брокер или друг агент извършва сделки за своя сметка, преди да изпълни клиентските поръчки. Акерлоф разширява дефиницията, за да включва тя всяко превантивно действие от страна на брокер. Така, изцяло законната и етична практика на управление на запасите е обозначена с фраза, отнасяща се до престъпно деяние.

Повечето маркетмейкъри управляват запасите си пасивно. Ако искат например да натрупат положителен баланс, те стават по-агресивни при изпълнението на поръчките за продажба и по-малко агресивни при изпълнението на поръчките за покупка. В модела на Акерлоф маркетмейкърите създават запаси, като се обръщат към „непрофесионалните” инвеститори.

Моделът изглежда допуска, че дребните инвеститори игнорират регулярното разкриване на информация и могат да бъдат подтикнати да се разделят със своите ценни книжа чрез оферти, които са с мъничко над цената на последната сделка. Както и да е, които и да са тези хора, трябва да искаме от тях да печелят повече пари. Когато „предварителните изпълнители“ намаляват транзакционните си разходи, като разпределят своите поръчки, „непрофесионалните“ инвеститори правят по-малко пари.

Накрая, изследването посочва, че данъкът върху краткосрочните транзакции би обезсърчил позиционирането на запасите и би донесъл по-големи печалби на „непрофесионалните“ инвеститори. Освен всички други възражения, облагането на всички финансови транзакции заради малката част, която представлява сделки на маркетмейкърите с дребните инвеститори с цел позициониране на запасите, е несъразмерно.

Не мога да се сетя за регулярни информации от типа, който анализът разглежда. Съобщенията за печалбите и други големи новини обикновено се обявяват, когато пазарът е затворен или се правят по време на спиране на търговията. Публикуваната по време на търговската сесия правителтвена статистика засяга хиляди ценни книжа, като никой маркетмейкър не коригира запасите си няколко минути преди оповестяването.

Именно абсурдността на аргументите на изследването ме кара да подозирам, че то е сигнал. Икономистите, които прочетат анализа, ще го отхвърлят със смях. Не-икономистите, които четат посредствени материали, ще го приемат като изследване на Нобелов лауреат, което подкрепя данъците върху финансовите транзакции. Либералните икономисти могат да замлъкнат и да оставят прогресистите да спечелят относно въпрос, чието посочено по-горе решение мнозина от тях смятат за нелоша идея - със сигурност не толкова луда като Модерната парична теория или минимална заплата от 25 долара на час.