Трябва ли Уолстрийт да се готви за Тобинов данък?

Днес несигурността относно федералната икономическа политика е по-голяма от когато и да било през последните 40 години. От една страна, имаме висши регулатори, които призовават за увеличаване на и без това масивния бюджетен дефицит, затвърждавайки най-хлабавата възможна монетарна политика в обозримо бъдеще, и увеличаване на данъците за бизнеса, Уолстрийт и богатите, ако инфлацията се ускори.

От друга страна, имаме президент и висши икономически функционери, които са твърди членове на алианс сред либералните академични икономисти и ръководителите от Уолстрийт, който доминира в икономическото мислене на Демократическата партия след администрацията на Картър, пише Аарън Браун за Bloomberg.

При липсата на ясни, достоверни изявления от висшите служители, скорошен анализ, на който съавтор е съпругът американския финансов министър Джанет Йелен, Нобеловият лауреат за икономика Джордж Акерлоф, може би е най-доброто ни предположение за намеренията на администрацията на Байдън. Макар че изследването не представлява официална политика, е показателно, че то благодари и на Йелън, а в миналото Акерлоф си е сътрудничил с много вътрешни икономисти от Демократическата партия.

Анализът е особено ценен, тъй като се концентрира върху един спорен въпрос между либералните академични икономисти и шефовете от Уолстрийт: данъците на Тобин. Идеята датира от лекция на Нобеловия лауреат за икономика Джеймс Тобин от 1972 г., според който данък върху краткосрочните финансови транзакции би направил пазарите по-стабилни и ефективни. Много либерални икономисти намират идеята за привлекателна. Уолстрийт я ненавижда.

Така че, макар Акерлоф да е писал за данъците на Тобин вероятно без да отчита политическата реакция, а съпругата му да е помогнала само с технически коментари, това може да е намек, че мнението на Уолстрийт няма да се вземе под внимание при изготвянето на политики, а либералните икономисти ще се опитат да намерят обща база с прогресистите.

Настоявайки за данък на Тобин, анализът на Акерлоф се захваща с регулярното публикуване на информация за акция, като например съобщенята за корпоративните печалби. Изследването предполага, че дилърите, маркет мейкърите и трейдърските фирми ще купуват, ако новините са добри и ще продават, ако те са лоши. Въпреки прекалените опростявания, моделът правилно прогнозира, че дилърите и маркетмейкърите позиционират така своите запаси от ценни книжа преди планираните съобщения, че да отговорят най-добре на очаквания поток от поръчки. Това обикновено се счита за нещо добро, тъй като изглажда пазарното въздействие на събитията. Едно от оплакванията относно правилата Дод-Франк е, че те обезкуражават поддържането на дълги или къси позиции, което води до по-малко ефективни пазари и разширяване на спредовете купува/продава.