Не залагайте срещу инвестиционния модел на растеж в Китай

Голямата промяна е в портфейлните потоци, които бяха пренебрежими преди няколко години, но сега са значителни. От 2017 г. чуждестранните инвеститори са утроили своите вложения в китайски облигации до около 559 млрд. долара и сега притежават около 3,5% от пазара. Притокът към акциите е сравним.

В цикличен план китайските фондови пазари си вземат глътка въздух, тъй като корпоративните печалби достигнаха върха, а кредитната политика се затяга. Облигациите са по-привлекателни: Китай е единственият водещ емитент, който предлага положителна реална доходност по своите ДЦК. В дългосрочен план инвеститорите както в акции, така и в облигации ще искат да увеличат експозицията си към Китай.

Ключовият въпрос сега не е темпът на растеж на Китай, а неговият състав.

Въпреки многото призиви към Китай да „ребалансира“ икономиката си от модел, движен от инвестициите, до такъв, воден от потреблението, това не е намерението на лидерите на страната. Те вярват, че инвестициите движат растежа, като доходите и потреблението ги следват. Ролята на политиката не е да поддържа търсенето, а да насочва капитала към правилните инвестиции.

През последните две десетилетия жилищният сектор и инфраструктурата бяха големи двигатели на инвестициите, тъй като Китай се урбанизираше. Приносът им за растежа обаче вече намалява и ще трябва да се свие още повече, за да може Китай да постигне целта си за ограничаване на въглеродните емисии до 2030 г. Производството на стомана, цимент и други строителни материали отговаря за лъвския дял от тези емисии в Китай.

Пекин вече наложи ограничения върху производството на стомана. Той ще трябва да направи много повече, за да обуздае тежката индустрия. Контролът върху финансовия ливъридж също е от решаващо значение, тъй като голяма част от дълга на Китай се поема от местните правителства за финансиране на инфраструктура, строителство на жилища и държавни предприятия в тежката индустрия.

Желаният нов двигател на инвестициите са високите технологии, като той е подкрепен от политики, включително програмата „Направено в Китай 2025” за надграждане на производствените възможности и огромно финансиране за нови полупроводникови заводи. Технологичната визия на Пекин дава приоритет на хардуерните инвестиции пред потребителския интернет. Докато налива пари в заводи и фабрики, страната затяга регулациите на големите интернет компании, както за да контролира финансовите и пазарните рискове, така и за да ограничава политическата власт на тези частни гиганти.

Тази политическа ориентация може да изглежда спорна за онези, възпитани в доминацията на търсенето в западните икономики. Но ръководеният от инвестициите подход на Китай донесе висока възвръщаемост в продължение на много години и има основателна причина да мислим, че ще продължи да го прави през следващото десетилетие.