Недостигът на сигурни активи в САЩ приключи, но дали за добро?

Целият проблем с недостига възникна, когато банките започнаха да извършват повече търговия на едро вместо банкиране на дребно, което означаваше, че трябва да купуват повече ДЦК. Друг нов източник на търсене дойде от чуждестранните правителства, които искаха да управляват валутите и капиталовите си потоци след азиатската финансова криза. За около 20 години имаше много повече търсене на безопасни държавни активи, отколкото правителствата можеха да издадат. В резултат на това лихвените проценти паднаха и имаше бум в създаването на алтернативи от частния сектор, като активите, обезпечени с ипотечни ценни книжа. Инвеститорите, отчаяно търсещи сигурни активи, изоставиха добрата си преценка и закупиха книжа, които не бяха толкова безопасни, като гръцкия дълг.

Но без много фанфари недостигът на сигурни активи сега изглежда е приключил, поне за щатските ДЦК. Това е отчасти защото Федералният резерв започна да плаща лихви по резервните сметки на банките при него. Фед започна да прави това след финансовата криза, създавайки нова безрискова лихвоносна опция за банките да кътат парите си - от което те все повече се възползват. Правителството на САЩ също така издава много повече дълг за управление на пандемията, точно когато изглежда, че чуждите правителства са загубили апетита си за американските ДЦК.

Струва си да се отбележи, че все още може да има недостиг на европейски безопасни активи, тъй като страни като Германия и Холандия не се присъединяват към дълговите разходи на Америка.

Но пренасищането със сигурни активи може да бъде толкова проблематично, колкото и недостигът им. Да предположим, че настоящият скок на инфлацията се окаже не толкова временен. Тогава Фед ще трябва да използва своите инструменти, което означава да продава вместо да купува облигации. Това би означавало още повече безопасни активи на пазара, като лихвените проценти ще започнат да се покачват. Това може да е добре дошло за някои спестители, но американската икономика свикна с ниските лихви. Връщането към ипотечните ставки от 8% сега изглежда немислимо и може да причини сериозни проблеми на жилищния пазар. Пренасищането с нискорискови активи също може да ги направи по-трудни за продажба, което може да доведе до много изкривявания на пазара на облигации, тъй като нискорисковите книжа ефективно се използват като валута.

Двете десетилетия с недостиг на сигурни активи отгледаха поколение регулатори, които приемат ниските лихви за даденост. Ненаситният апетит за облигации означаваше, че правителството може да издава толкова дълг, колкото иска, при много ниски лихви. Това обяснява защо САЩ сега обмислят разходен пакет от 3,5 трилиона долара, когато дори не са в рецесия.

Но ако сега сме изправени пред пренасищане с безопасни активи, лихвите ще се повишат, както и цената на целия нов дълг, а задълженията, които вече имаме, изведнъж ще станат много по-скъпи. И недостигът на сигурни активи ще започне да изглежда като по-приятния проблем.