Фед трябва да адаптира политиката си към инфлацията

Подобен момент е естеството на следкризисния скок в търсенето, особено бързането да се купуват дълготрайни потребителски стоки. Това вероятно се дължи на факта, че много хора се притесняват да излязат да се насладят на хранене или друга услуга. Ръстът в търсенето на дълготрайни стоки се проявява в търсенето на промишлени суровини, а така също и на транспорт в разширените световни вериги за доставки. Наистина, Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics, твърди, че истинската история „е колко добре се справя веригата за доставки предвид огромната промяна в търсенето в посока стоки“.

Но с течение на времето специалните фактори стават по-малко достоверни, а опасенията, че инфлацията ще се вкорени - по-убедителни. Тъй като фискалната политика сега се затяга, дори и в САЩ, тежестта за макроикономическата стабилизация пада върху централните банки и особено върху Фед. Няма обаче макроикономически аргумент да не се изпълни програмата на Байдън „Да изградим наново по-добре“. Това, твърди Фърмън, „ще има незначително въздействие върху инфлацията в средносрочен и дългосрочен план“, като би донесло много добро.

Всички големи централни банки все още са до голяма степен обвързани с политиките, въведени през март 2020 г. в пика на коронавирусната паника. В САЩ това изглежда крайно неуместно. В края на краищата, при толкова бързо нарастване на инфлацията, реалните краткосрочни лихви са близо до минус 5 процента. Трудно е да се разбере защо това трябва да е така сега. Днешните проблеми са с предлагането, а не с търсенето. Фед не може да направи нищо по въпроса.

Може да се окаже, че Фед се въздържа от очевидните ходове към нормализиране поради преминаването си към таргетиране на средната инфлация. Но аз никога не съм намирал смисъл водещата централна банка в света да реагира на своите минали неуспехи, като умишлено прави противоположни грешки в бъдеще, разсъждение, изложено подробно от Вилем Буйтер. Това само добавя нови елементи на несигурност.

Друга причина за въздържането може би е убеждението, че поддържаенто на гореща икономиката ще донесе големи социални ползи при ограничена цена. Това е добър аргумент за поддържане на търсенето. Но е рисков аргумент за нереагирането на бързото нарастване на инфлацията. Опасността е, че резултатите могат да продължат да се оказват много по-лоши от очакваното. Тогава Фед ще да бъде принуден да наваксва. Цената на това значително биха надхвърлила тази за коригиране на неговата свръх хлабава политика сега.

Много се надявам тази инфлация да изчезне. Но надеждата не е достатъчна. Настоящите политики изглеждат неподходящи. Фед се нуждае от ново висше ръководство, готово да се отдръпне и да помисли къде всъщност се намират американската и световната икономики. По-бързото преминаване към монетарна трезвост сега би могло да предотврати необходимостта от болезнено затягане по-късно.