Нур-Султан без Назарбаев: причините и последиците от кризата в Казахстан

Новият Казахстан

Казахстанските власти не бяха в състояние сами да спрат размириците в големите градове, затова обвиняват за тях терористи и радикали, обучени от „външни сили". Това позволи на Токаев да се обърне към ОДКС за помощ и в нощта на 6 януари организацията се съгласи. В рамките на няколко часа в Казахстан започват да пристигат първите полети с руски, беларуски, таджикски и арменски войски.

Търсенето на външна помощ за разрешаване на конфликт, който по същество е вътрешен, крие големи рискове. Националистическите настроения в казахстанското общество се засилват с всяка изминала година. Противниците на президента биха могли да представят поканата на руските военни като опит на Токаев да задържи режима си с помощта на окупаторите. Подобни коментари вече се чуват в Казахстан, както и в казахстанската диаспора в Русия.

Можем само да гадаем какво точно е накарало Токаев да предприеме такава рискована стъпка. Вероятно след като е видяла кадри с деморализирани военни и полицаи, в Ак Орда (официалната работна резиденция на президента на Казахстан) са се съмнявали, че разполага с достатъчно лоялни хора, способни да възстановят реда, особено при смяната на командването на службите за сигурност. На този фон търсенето на помощ от ОДКС изглеждаше по-малко рисковано, отколкото заплахата да се загуби контрола над Алма-Ата и други големи градове.

Снимка: Valery SharifulinTASS via Getty Images

Още вечерта на 5 януари властите си върнаха основните обекти в цялата страна и извършиха целенасочени акции в Алмати и други големи центрове на протести. Възможно е, ако решението за помощ от ОДКС беше забавено, да не беше въобще нужно. Ако тенденцията се запази местните сили за сигурност затвърдят контрола над страната с минимална помощ от колегите си от ОДКС, няма съмнение, че руските и други военни ще се върнат бързо у дома, точно както казаха преди началото на операцията. Най-малкото, още на 7 януари Токаев заяви, че военните от ОДКС ще поемат спомагателните функции по охрана и прикриване, а с „бандитите и терористите“ ще се справят само местни кадри.

От този сценарий ще спечелят както президентът Токаев, така и Москва. Казахският лидер ще демонстрира пред хората, елита, съседите и света, че може да изгради прагматични отношения с Кремъл, които позволяват не само да се привлекат руските служби за сигурност на помощ, но и да се върнат по-късно обратно в страната им.

Москва ще реши няколко проблема наведнъж. На първо място, тя ще поддържа приятелски режим в Казахстан, а това е един от основните интереси на руската външна политика. Всички средства са подходящи за неговото осъществяване. Ако не се наложи за това да плати с живота на дори един руски военнослужещ, толкова по-добре. На второ място, това ще повиши доверието в ОДКС, което беше разклатено от неотдавнашните събития в Киргизстан и Карабах. Доскоро мнозина смятаха, че организацията и нейните колективни сили за бързо реагиране съществуват само на хартия, но сега те ще се покажат в действие. А формално многостранният характер на операцията изглежда още по-изгоден, отколкото ако руските военни трябваше да действат самостоятелно.

На трето място, ефективната съюзническа помощ и бързото изтегляне ще укрепят позициите на Русия сред новото поколение казахстанска бюрокрация, на която президентът Токаев ще разчита все повече. Много от настоящите служители на възраст под 50 години все още са възпитани в постсъветската култура, но вече са получили образование на Запад или в Азия и поради това не смятат Москва за единствен приоритетен партньор. И накрая, една успешна операция ще покаже, че само Русия може да играе ролята на външен гарант на сигурността в Централна Азия - и нито посещенията на американски генерали в региона, нито китайските застави в задните краища на Таджикистан все още не могат да променят тази реалност.

Що се отнася до самия Казахстан, основният резултат от настоящите събития, независимо от техния развой, е краят на дългата ера на Назарбаев. Неясното наследство на лидера, който ръководи страната от съветските времена и изгради сегашния модел в продължение на повече от 30 години, предстои да бъде разглеждано от историците. Но и сега, и след време два елемента са важни за това наследство.

Преди всичко системата, изградена от Назарбаев, позволяваше поддържането на цялостен монолитен елит - с неизбежна борба за власт и пари. По време на управлението на Назарбаев имаше конфликти, и то много сериозни, а бившият зет на президента, Рахат Алиев, се скара с тъста си и почина във виенска затворническа килия при мистериозни обстоятелства. И все пак една война на всички срещу всички сега изглежда по-малко вероятна, отколкото сравнително плавен преход от система с център Назарбаев към система, обединена около Токаев. В края на краищата почти всички настоящи служители с ранг на заместник-министри и по-висш са започнали пътя си към властта при елбаса (първият президент на Казахстан).

Вярно е, че речта на Токаев от 7 януари включваше и някои упреци към службите за сигурност, които биха могли да предвещаят бъдеща атака срещу Карим Масимов и Самат Абиш, които подадоха оставка - все още няма информация за съдбата им след уволнението. Президентът обвини ръководителите на блока за сигурност, без да назовава никого поименно, че са пропуснали подготовката за предполагаемо предварително планирана атака на бойци срещу конституционния ред.

Москва обаче може да се противопостави на прочистването на близкото обкръжение на елбаса, като се има предвид колко лош прецедент би бил това за постсъветските автокрации. Токаев ще трябва да се замисли и за ролята на прецедентите - през 2029 г., когато ще приключи вторият му мандат, президентът ще бъде вече на 75 години.  Важен фактор за това може да са топлите отношения на Владимир Путин с Нурсултан Назарбаев, както и лично с Карим Масимов (той беше министър-председател на Казахстан по времето, когато Путин беше министър-председател на Русия при Дмитрий Медведев, и изигра важна роля в създаването на Евроазиатския икономически съюз).

На второ място, протестите показаха, че моделът, установен в Казахстан, е пълен с недостатъци, които водят до натрупване на недоволство сред милиони хора - тези, които са се оказали лишени от ресурсния пай. Но моделът е толкова дълбоко вкоренен в структурата на икономиката и политическия живот, че едва ли може да бъде променен от новия лидер, дори ако той внезапно пожелае да го направи.

Особено след като новото ръководство на Казахстан едва ли ще има такова желание: централизираната силна власт се възприема като опорен стълб на страната, отказът от който ще доведе първо до превръщането ѝ в аналог на съседен Киргизстан, а в бъдеще - до разпадането ѝ. Както показва опитът на постсъветското пространство, протести като тези на казахстанците не водят до реформи, а до втвърдяване на режимите - както в огромна Русия с нейното имперско наследство, така и в Беларус, по-близо до Европа. Токаев вече обеща да изправи пред съда не само терористите, но и „подбудителите“ на размирици сред либералните активисти и все още свободните медии.

*Научните интереси на Габуев включват руската политика в Азиатско-тихоокеанския регион, политическите и идеологическите течения в Китай и отношенията на Китай с неговите съседи, особено с Русия и страните от Централна Азия. Умаров изучава ътрешната и външната политика на държавите от Централна Азия, както и отношенията на Китай с Русия и бившия Съветски съюз.