Наследникът на Борис Джонсън ще трябва да възстанови британския статут в чужбина

Срещите на Г-7 и НАТО, които приключиха наскоро, бяха последното „ура“ за Борис Джонсън като лидер на Обединеното кралство. Когато ръководителите на западния алианс се съберат следващия път, те ще имат работа с нов британски премиер - четвъртият от 2016 г. насам. Или вероятно петият, ако има временен премиер между Джонсън и неговия "постоянен" наследник. Или може би шестият, ако има парламентарни избори преди следващото лято, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Държавите могат да обяснят този вид вътрешна нестабилност, ако изглеждат силни и уверени в други отношения. Япония имаше седем министър-председатели през 80-те години, когато икономиката ѝ процъфтяваше. Но Великобритания на Джонсън е страна с проблеми в опасно време. Нивото на инфлация в Обединеното кралство е най-високото от страните от Г-7, а прогнозираният ѝ растеж през следващата година, според МВФ, ще бъде най-ниският в групата.

За повечето чуждестранни наблюдатели коренът на всички тези проблеми е очевиден. Гласуването за Brexit от 2016 г. дестабилизира политиката на Великобритания, нанесе сериозни щети на икономиката и подкопа търговските и дипломатически отношения на страната с нейните европейски съюзници.

Джонсън, разбира се, ръководеше кампанията за Brexit. Фактът, че сега е широко възприеман като сериен лъжец, дълбоко безотговорен и неспособен да признае трудните решения човек, може да хвърли сянка на съмнение върху неговото емблематично „постижение“. Възможно ли е изобилната му нечестност и отказът да погледне фактите в очите да се разпрострат и върху начина, по който той провеждаше кампанията си за Brexit?

Но това, което е очевидно в чужбина, остава неизказано у дома. Киър Стармър, лидерът на лейбъристката опозиция, реши, че при никакви обстоятелства няма да каже, че Brexit е грешка и трябва да бъде отменен. Като тактическо изчисление това може да има смисъл, тъй като преотварянето на темата Brexit би дало на загазилите тори поле за провеждане на кампания. Но в политически и икономически план това означава, че Великобритания ще остане обременена с главното наследство на Джонсън в обозримо бъдеще. Изключително предпазливият Стармър дори изключи повторното присъединяване към единния пазар на ЕС или към митническия съюз; или позволяването на свободно движение на работна ръка заедно с Европа. Както Тереза ​​Мей, предшественикът на Джонсън, обичаше да казва: „Brexit означава Brexit“.

Един нов британски министър-председател ще има възможността да подобри личните отношения с ключови европейски лидери - по-специално с френския Еманюел Макрон. Но това не е даденост. Консервативната партия би могла да избере Brexit хардлайнер за следващ премиер – такъв, който би удължил конфронтацията с ЕС относно протокола за Северна Ирландия. Фактът, че този протокол, одобрен от Джонсън, наистина създава вътрешна митническа граница в Обединеното кралство (нещо, което той винаги е отричал), е друга част от отровното завещание на отиващия си премиер към неговия наследник.

Единствената чужда столица, на която Джонсън наистина ще липсва, е Киев. Сред западните правителства, Обединеното кралство, начело със своя министър-председател, е едно от най-подкрепящите Украйна, както в дипломатическо, така и във военно отношение. През последните седмици Джонсън често изглеждаше по-щастлив в Украйна, отколкото в Обединеното кралство. Но силната подкрепа на Великобритания за Украйна отразява твърд междупартиен консенсус, който е почти сигурно, че ще продължи, който и да стане следващият премиер.

Това обаче не означава, че изборът на следващия министър-председател на Обединеното кралство е без значение за кризата в Украйна. Напротив, който и да замени Джонсън на Даунинг Стрийт 10, ще се потопи директно в най-опасната геополитическа криза след края на Студената война.

Следващият лидер на Великобритания ще се нуждае от спокойствие, стабилна преценка, способност да изгражда отношения със съюзниците и разбиране на свързаните рискове. Това са качества, които преди се приемаха за даденост у британските премиери. Но като погледнем списъка с претенденти, които вече се борят да наследят Джонсън, е трудно да сме оптимисти, че следващият мъж или жена на поста ще се справи с предизвикателството.