И изведнъж дворецът стана техен

Хаосът, който държи Шри Ланка в напрежение през тези дни, може да се види и на няколкостотин метра от крайбрежната ивица на столицата. В протестния лагер пред президентската сграда в Коломбо демонстрантите крещят своите призиви по мегафоните си. Малко по-надолу гладни жители се редят на опашка пред кухня за топла храна, която също се управлява от протестиращите. Повечето хора обаче продължават да се отправят към президентския дворец, който, както и офисите, е в ръцете на народа след щурма срещу сградата миналата събота. Хората искат да се възползват от този може би единствен шанс да добият представа за лукса, в който е живял техният президент, докато народът се е приближавал все повече към икономическата пропаст. Някои хора се дразнят от това: „Положението в нашата страна е изключително лошо, а хората се отнасят към него като към карнавал, като към атракция", казва пред репортер на германския Frankfurter Allgemeine Zeitung мъж, който си проправя път през разхождащата се тълпа.

Всъщност само няколко часа по-късно ситуацията отново се сгорещява. Новината, че омразният президент Готабая Раджапакса е отпътувал за Малдивите с военен самолет заедно със съпругата си и двама телохранители, е посрещната с радост в лагера на протестиращите.

Но какво да кажем за обявената оставка? И дали министър-председателят също ще подаде оставка, както предложи? В сряда пред офиса му отново избухнаха протести. Полицията се опитваше да отблъсне хората със сълзотворен газ. Министър-председателят Ранил Викремесингхе обяви извънредно положение и комендантски час в западната част на страната, включително в Коломбо. След това председателят на парламента съобщи, че самият министър-председател е назначен за изпълняващ длъжността президент от действащия президент. „Ранил", както го наричат тук, е стар познайник. Шест пъти е бил премиер. Но най-високият пост в държавата все още липсваше в автобиографията му.

„Отново сме по опашките – както винаги“

Тогава някои от картините от събота сякаш се повториха: протестиращите нахлуваха в сградата и излязоха на балкона, развявайки знамена. И въпреки всичко това тези политически сътресения продължават - щурмуването на сградите на властта ще влезе в учебниците по история на южноазиатската островна държава, както и бягството на президента в чужбина. Нищо чудно, че хора от всички краища на страната искат да споделят този момент на живо.

От входа на двореца по улиците се простира човешка опашка, дълга километри. Иронията, че сега те отново се редят на опашки с часове и този път дори доброволно, не е чужда за хората. „Те си живеят луксозно, а ние се редим на опашка. Сега отново. Това е Шри Ланка: винаги сме на опашка“, казва Лакшми Шалом, домакиня. Тя намеква за километричните задръствания от автомобили и тук-тук (местните рикши) пред бензиностанциите, които сега са характерни за улиците на Коломбо. Изключителният недостиг на гориво създава най-големите проблеми на фалиралата островна държава.

Междувременно жадни за зрелища от цялата страна се втурват през входа на колониалната сграда, в която се помещава президентът, като първо си пробиват път през неукрасена стая с незастлано легло. Със засилка лягат на матрака, с глави на възглавницата, а мобилните им телефони са протегнати напред, за да си направят селфи. През една от просторните бани се стига до стая с тесен балкон с изглед към президентския басейн. Басейнът вече е световноизвестен: След като протестиращите щурмуваха двореца, някои от тях първо влязоха там. Сега водата е толкова мръсна, че никой не иска да скача в нея. А дългокос мъж се опитва да почисти басейна с инструмент с дълга дръжка.

Малко по-нататък в основната сграда начинът, по който хората се излежават на диваните, леглата и фотьойлите в мазето, изглежда като акт на приятелско превземане. Домакинята Дилин е пътувала с влак от Гампаха с двете си деца. Сега тя се свлича с удоволствие на тапициран стол. „Това са нашите пари. Те живеят с нашите пари!" - казва тя и се смее. Хората докосват мебелите, възхищават се, снимат. Няколко неща са счупени, за което свидетелстват парчетата от китайски керамичен кон в ъгъла. Някои демонстранти издигнаха ръчно написани надписи: „ Тези неща са собственост на народа. Моля ви, не ги унищожавайте!"

Навсякъде в сградата са се настанили членове на протестния митинг, който продължава вече няколко месеца. Дворцовите обитатели се опитват да поддържат реда и да забавят настъплението. „Има такива тълпи, такава маса!", оплаква се Анджело Куласурия, графичен дизайнер и съорганизатор на протестите, които продължават вече няколко месеца. „Много е трудно да ги контролираме“. Той стои над извитото стълбище в грандиозното антре. От тавана виси огромен полилей. Стените са украсени с великолепни картини, някои от които са от колониалната епоха, но също и на известния кубанист от Шри Ланка Джордж Кейт. Протестиращите са затворили луксозните стаи на горния етаж. Също и от съображения за безопасност: Те се опасяват, че подът на дървената конструкция от колониалните времена може да се срути под тежестта на тълпата.

Заради дефицита на мляко хората не пият и чай 

Куласурия е част от протестното движение от самото начало. Той и останалите демонстранти смятат, че президентът и неговото семейство са отговорни за катастрофалното икономическо положение в страната. През април протестиращите се разположиха на палатков лагер пред сградата на бившия парламент, където сега се помещава президентската канцелария. Те обявиха демонстрацията миналата събота за „последен опит" за сваляне на президента Готабая Раджапакса от власт. Хиляди хора се събраха по улиците на столицата в този ден. Организаторите говорят дори за стотици хиляди до един милион. Те преодоляват шест барикади. „Силите за сигурност стреляха със сълзотворен газ, водни оръдия и бойни патрони във въздуха. Тогава разбраха, че не могат да се мерят със силата на народа", разказва той, все още възбуден от преживяното.

Най-силното усещане е било, когато най-накрая са преминали през главната порта на президентския дворец с хиляди хора. „Това беше моментът, в който си помислихме: сега спечелихме!" - казва Куласурия. Но те също така бързо са осъзнали, че темата не е съвсем приключена. Няколко часа по-късно президентът обяви, че в сряда ще подаде оставката си. Има съмнения, че наистина ще го направи. Затова протестиращите не искаха да напуснат сградите, докато не подаде оставка. „Ще спя тук, ще ям тук, докато Готабайя си отиде", казва Куласурия. Но не изглежда, че кланът Раджапакса може да бъде прогонен лесно. От 2005 г. до 2015 г. по-големият брат Махинда Раджапакса ръководи страната като президент. Тогава Готабая е министър на отбраната, когато правителството и военните печелят гражданската война с тамилските бунтовници. Активисти за правата на човека твърдят, че в процеса са извършени военни престъпления.

Хората обвиняват братята, че са нанесли огромни щети на страната чрез непотизъм и корупция още в началото на политическия си възход. Всъщност Шри Ланка беше поела по добър път на развитие. Но след това бомбените атентати в църкви и хотели на Великденската неделя през 2019 г. разтърсиха страната. Те подкрепиха превъплъщаването на Раджапакас в династия от типа Law-and-Order. И без това забавящият се туристически бизнес получи нов удар от пандемията, а икономиката страда от войната в Украйна. Още по-опустошителни са последиците от лошото управление на икономиката от страна на президента, политиката по отношение на дълга, неуспешните данъчни облекчения и прибързаното преминаване към биологично земеделие. В президентския дворец собственикът на хотел Махендра Раул се оплаква от мизерията. Той казва, че бизнесът вече не е печеливш и че държи хотела отворен само защото в противен случай би било още по-трудно да го отвори отново. „Шри Ланка не е бедна, а богата страна. Но от години те само продължават да крадат и крадат", казва той за клана политици.

Икономическите грешки на президента доведоха до това, че страната вече не може да си позволи да внася основни стоки. Има недостиг на гориво, кухненски газ и храна. Хората вече не пият чай, защото не могат да си позволят млякото към него. Млякото на прах и дори оризът са станали твърде скъпи за мнозина. Следователно кризата не подминава никого. „Погледнете хората, някои изглежда, че живеят в лукс, други са много бедни. Но отвън не можеш да видиш какво има в стомаха им", казва собственикът на хотел.

Държавата не помага

Колко тежко кризата е засегнала хората, може да се види по-добре в двореца в предградието Раджагирия, което се намира малко по-далеч от Коломбо. Там християнска организация приготвя стотици ястия на ден и ги раздава безплатно на хората. Храната тук се приготвя от непродаваемите остатъци от две вериги супермаркети. На пластмасовите столове седят хора с различен произход. Според местния обичай те слагат с ръце в устата си ястието от ориз, леща, моркови и малко риба. Много от тях не изглеждат крайно нуждаещи се. „Идват не само най-бедните от бедните. При нас идват чистачи, шофьори, охранители, хора от средната класа", казва Моузес Акаш, който ръководи кухнята. Някои от тях дори идват с колите си. Някои от тях дори имат достатъчно храна вкъщи, но няма как да я приготвят заради липсата на газ.

За много хора храната стига само за едно или две хранения на ден. А това, което могат да си позволят, е много по-просто, отколкото преди. Повечето от тях вече изобщо не ядат месо, а само от време на време риба. В малката трапезария зад църквата 20-годишната Шанилка Нирмали също седи с едногодишното си бебе. Според нея положението ѝ се е влошило драстично след икономическата криза. Съпругът ѝ е шофирал наето такси тук-тук. Но сега няма гориво и следователно няма как да си възвърне наема за автомобила. Като наемен работник може да изкара няколко хиляди шриланкийски рупии от време на време. Парите са достатъчни, за да се издържа детето. „След това не ми остава нищо за ядене", казва младата жена. Но тя вече изобщо не изпитва глад, толкова е свикнала с него.

Подобно на много хора тук, това ще бъде единственото ѝ хранене през деня. Кухнята за бедни е инициатива на гражданското общество. Властите, държавата и армията не участват в помощта. „Те не се интересуват от благосъстоянието на хората", казва Акаш за политиците. След това посочва чифт сандали в кофата за боклук - с големи дупки на подметките. Поради липсата на гориво много хора вече изминават пеша по няколко километра на ден. „Скъсаните сандали са символ на обикновения човек в Шри Ланка", казва той. Хората гладуват, но все още не са гладни, казва чуждестранен наблюдател. Ето защо все още няма толкова много хуманитарна помощ от чужбина. Само Индия и Китай се конкурират да привлекат южноазиатската страна на своя страна с пакети от помощи.

Фрустрацията е достатъчна мотивация

Пречките в снабдяването няма да бъдат решени веднага, дори и след смяната на правителството. Но преговорите с Международния валутен фонд може да бъдат улеснени, ако на власт дойде правителство, което има по-голяма обществена подкрепа. Парламентът трябва да избере президент на 20 юли. Плащанията от чужбина, които досега са били спирани заради режима на Раджапакса, ще могат да бъдат възобновени. По-вероятно е обаче Шри Ланка да остане в хаос поне още няколко седмици и месеци.

В лагера на протестиращите на крайбрежната алея след бурната събота по нищо не изглежда, че хората вече мислят да се прибират. Под хотелските и офис кули пред палатките седят предимно млади демонстранти. Под черни брезенти те са създали малка библиотека, има „колеж", където се провеждат семинари. В средата е паркиран сребрист ван със слънчеви батерии на покрива. Там демонстрантите могат да заредят мобилните си телефони.

Не е лесно такъв лагер да се поддържа в продължение на седмици и месеци. Но разочарованието от политиците е достатъчна мотивация, казва Шакти Веерасингхе, един от демонстрантите, който иначе работи в IT индустрията. Те вече е трябвало да преодолеят някои трудности. Веднъж лагерът бе наводнен след буря. В един от дните през май поддръжници на президента нападат демонстрантите с железни пръти и камъни. В центъра на Коломбо овъглените автобуси, които бяха подпалени по време на процеса, все още стоят на импровизиран паркинг. Няколко души загинаха, а десетки бяха ранени. Но протестиращите отказаха да бъдат сплашени. „Искаме да направим страната си по-добро място. Ето защо сме тук“, казва Веерасингхе.