Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Отговарят ли дигиталните пари на централните банки на модерната парична теория?

Ще доведат ли технологиите във финансите до революция в парите, коментираха експерти по време на форума "Бъдещето: Парите"

Отговарят ли дигиталните пари на централните банки на модерната парична теория?

Снимка: Pixabay

Дигиталните пари на централните банки са в процес на проучване, допитване и анализ, а криптоактивите предстои да бъдат регулирани. Ще доведат ли технологичните иновации във финансите до революция в парите? Това са само част от темите, които бяха обсъдени по време на форума „Бъдещето: Парите“, организиран от Bulgaria ON AIR.

В дискусията взеха участие подуправителите на БНБ Нина Стоянова и Калин Христов, както и Ваня Ганева, мениджър „Бизнес развитие“ в „Борика“ АД, и Петър Чобанов, директор на Института по икономика и политика към УНСС и бивш министър на финансите.

Според Калин Христов промяната в технологиите не променя философията и функцията на парите – те все още се използват за трансакционни цели, за спестявания и като разчетна единица.

„Текущите бързи технологични развития и възможността чрез електронни канали да се достигне до на практика всеки създава усещането за голяма бъдеща революция в парите. Но сегашните дискусии се свеждат до две стари: дали парите да са частни, или публични. След като се реши първата, която текущо доминира публичните пари и централни банки, контролирани от правителствата, издаващи свои собствени валути, идва втората – кой има достъп до баланса на централната банка. Което също има два съществуващи модела, които нашата страна е преживяла“, каза подуправителят на БНБ. 

Още по темата

Той добави, че кризата от 2008 г. и коронакризата доведоха до ултрастимулите на централните банки и създаването на масирана ликвидност в глобален мащаб, което от своя страна породи поскъпване на финансовита активи и създаване на нови, на които хората слагат етикета „валути“, но те не са валути, а финансови активи. Стои въпросът дали тези финансови активи, например биткойна, могат да служат като пари, добави Христов.

„Отговорът е относително ясен – не могат, защото голямата им волатилност по дефиниция ги прави неподходящи да съхраняват стойност, не са универсално приемливи и не могат да изпълняват функцията за разплащателно средство. Няма единен стандарт, по който хората да правят отчетите си за приходи и разходи в биткойн. По-скоро решението на въпроса ще бъде като съществуващото – ще останат да съществуват пари, доминирани от държавите и суверените. Тези финансови активи с амбицията да бъдат третирани като пари ще бъдат регулирани. Това вече става в Америка. За Европа ще говорим по-късно – за регулацията на криптовалутите и т.нар. стейбълкойнс. Обща философия е те да бъдат поставени в регулация, която да изисква от тях да имат покритие. Т.е. криптовалутите ще станат валутни бордове“, каза Христов.

От своя страна Петър Чобанов обясни, че средствата, получавани по линия на криптовалутите, които се опитват да се държат като пари, възникват спонтанно в рамките на една общност, но започват да пречат на останалата част на уравнението и по-конкретно държавното регулиране.

„Ако приемем, че все пак създават някаква парична маса, въпросът е каква е общата разчетна единица, и отговор на този въпрос няма“, каза Чобанов. Той добави, че ако създават такава парична маса, че тя не може лесно да се контролира, през тях могат да минават и фискални потоци, т.е. няма да се плащат данъци.

„Естествено е тогава регулаторът да се погрижи за тях и да каже, че трябва да подлежат на регулация. Индивидуалният стремеж е да се запази индивидуалността и затова винаги ще има някакъв конфликт между тези две страни на нещата. За дигиталните пари на централните банки може да се каже, че те отговарят в момента на т.нар. модерна парична теория с консолидационна хипотеза. Правителствата и централната банка да се слеят, за да може да се финансира целия публичен дълг. Когато ги съчетаем с тези дигитални пари обаче, те отговарят на високата задлъжнялост поради това, че произвеждат инфлация, могат да доведат до отрицателни лихвени проценти, включително върху кеша, който вече ще бъде дигитален“, каза Чобанов.

Според него е логично централната банка да се опита да планира всичко в икономиката и това до доведе до свръхцентрализиране и свръхпланиране.

„Там обаче знаем, че винаги имаме информационни проблеми и няма как да обхванем и рационално да използваме цялата информация. За да се справят с тези информационни проблеми, се появява дискусията за анализа на големите бази данни. Могат ли да ни произведат някакви универсални профили, които да се използват в общия процес на планиране? Виждаме многообразието в момента на подобни пари-инструменти. За мен стейбълкойнът е най-добрият“, каза още бившият финансов министър. Според него също ще се върви към намиране на покритие, за да се превърне крипто в бордове. 

Още по темата

Според Нина Стоянова криптовалутите или активите не са законни платежни средства. „Не е точно да ги наричаме валути, по-скоро са активи. Ясни са предимствата им – базирани на привлекателни нови технологии и дават възможност за бързи плащания, инвестиции. Ясни са и минусите, свързани с голямата им волатилност, не дават и достатъчно защита на потребителите при сделките. Европейските регулатори и международни финансови институции издават регулярно предупреждения и информация за потребителите при оценка на рисковете при тези операции“, обясни подуправителят на БНБ.

Относно регулациите Нина Стоянова посочи, че те донякъде са налице с режимите за противодействие на изпирането на пари.

„Европейската директива и националният закон въведоха изискване, което е в сила към операторите, предлагащи търговия и обмен на крипто срещу традиционни валути да прилагат средства срещу прането на пари, както правят и другите участници на финансовите пазари. Изисква се и да се регистрират в НАП. Следващата стъпка в европейската регулация е регламент в напреднала фаза на подготовка, който ще дефинира някои видове криптоактиви, най-вече информационните задължения при предлагането им и ще изисква лицензиране и надзор на операторите на платформи за търговия с такива активи“, каза Нина Стоянова.

Тя е категорична, че това е много динамичен пазар и сложната директива ще затвори кръга и ще постави основата на по-добра защита на потребителите.

Подуправителят на БНБ подчерта колко силно е повлиян финансовия пазар от развитието на технологиите. Според нея силната динамика на платежните услуги в България следва моделите, тенденциите и инструментите в другите страни от ЕС поради общите регулации.

„За последните 5 години платежните нареждания чрез виртуални ПОС-терминали нарастват с 90%. Над три четвърти от безналичните плащания, нареждани от физически лица, са инициирани с карта. За това допринесе и промяната от пролетта на 2020 г. , когато лимитът за безконтактните плащания на постерминали се увеличи от 50 лв. на 100 лв. Това бе прието положително от потребителите и намери бързо разпространение.

Ако трябва да поставим един акцент за технологичното развитие, бих посочила използването на мобилните телефони и технологии“, каза Стоянова.

Тя добави, че все по-често мобилният телефон става вход към платежната ни сметка или инструмент за нареждане на преводи и че в България „Борика“ АД, като оператор на платежна система, развива проект, който е вече във фаза на реализация и скоро ще позволява извършване на незабавни плащания в страната за секунди.

Според Ваня Ганева, мениджър „Бизнес развитие“ в „Борика“, успехът на проекта за незабавни плащания се дължи в голяма степен на ролята на регулатора – БНБ, а в процеса на практика участват всички доставчици на платежни услуги. Ганева увери, че в момента проектът е на етап преминаване в реална среда.

Тя уточни, че до края на тази година потребителите в България ще разполагат с услуга за предоставяне на незабавни разплащания с възможност за прехвърляне на средства от сметка в сметка в рамките на 10 секунди за суми в размер на до 100 хил. лева на територията на страната.

По статията работи: редактор Ралица Пейчева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (17)

   1| 2    
0
 
2
 
17
cherney до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Предстои да видим. Това му е хубаво на свободния свят - различните мнения
2
 
2
 
16
Dr. Vatnikov до: cherney
преди 1 месец
Няма профилна снимка
По-скоро сме накрая с криптото, то не произвежда никаква свястна услуга, особено пък такава, от която се печели. А алабалите и обещанията вече се поизтъркаха.
1
 
2
 
15
cherney до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
"...Освен във валути, има МНОООООГО други опции, истински активи, в които човек да си съхранява парите. И да, през последния месец всяка фиатна валута беше много по-добра алтернатива от шиткойноте. Готино, да ти изчезнат 50% от парите в рамките на месец, нали?!"--------------------------Това е изключително глупав коментар и се учудвам, че точно ти го правиш. Тук пишат достатъчно глуппави хора и мисля, че те са тези, които трябва да правят подобни коментари. Апропо, предния ти коментар също показва незнание, защото твърдението, че зад фиатна валута стои БВП на страната е меко казано невярно. Кое точно стои зад увеличеното с 23.6% количество щатски долари в обръщение през последната година? Дай някакъв смислен отговор на този въпрос. Относно въпроса дали е готино да ти изчезнат 50% от парите ....... ами, без да го приемаш лично, но не можеш да задаваш такъв несъстоятелен въпрос, доколкото рискуваш сам да се вкараш в групата, която посочих, а мисля, че не си част от нея. Обяснявам с думи прости - загуба имаш, когато затвориш позиция. Това е А и Б на инвестирането. Освен това, защо избираш този месец, а не избереш друг? И защо месец, а не половин година? Или година? И къде си видял някой да вкара пари някъде с хоризонт от месец? Щото по същата логика мога да задам въпроса как ти се струва цена от 3400 долара през март 2020 и 34000 през юни 2021? Тоя въпрос е също толкова глупав като твоя и в тази връзка е по-добре и двамата да не питаме, защото и двамата ще се излагаме. Понеже много често посочваш различни опции за влагане на пари, ето ти малко от личната ми статистика, а ти я тълкувай, както намериш за добре. Към декември 2016 си направих структуриране на парите - 25% депозит, 25% физическо злато и сребро, 25% акции и 25% биткойн / и етериум, който купих ей така /. Депозитът си е в същия размер, даже вече е разплащателна сметка отскоро. Златото и среброто са около 50% прираст. Акциите не съм смятал, но там затворих Tesla, а те доминираха - може би 500-600% прираст или нещо от този род. Криптото - около 4000%. Сега, като се замисля...... Да, прав си, че съм загубил 50% - от фиатните пари в банка. Между другото, понеже спомена Уорън Бъфет вчера, Berkshire е инвестирала $500 млн. в дялове в компания, собственик на бразилската дигитална банка Nubank, чиято основна дейност е Easynvest. А те са платформа за ....... Сам знаеш за какво. Айде, жив и здрав, пристегни колана и наблюдавай дигиталния свят на криптото, защото сме още в началото.
1
 
3
 
14
khao до: cherney
преди 1 месец
Няма профилна снимка
да кажеш на биткойнаджия, че това е пирамида... е все едно да кажеш на другаря путин, че е диктатор... все няма да ти повярват
0
 
4
 
13
Dr. Vatnikov до: cherney
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Няма нужда от спор кое е пирамида, фактите са много ясни - зад долара има БВП, икономика, индустрии извън САЩ, работна сила, ресурси и тн. Зад биткойм няма НИЩО, освен доверие на все по-малко хора и желание за бързо забогатяване.

Още от Анализи
Не, ЕС не забранява анонимните криптопортфейли