Скокът на инфлацията в последно време накара медиите и пазарните експерти да се обърнат към икономическата история за подходящи сравнения. Америка е страдала от пристъпи на инфлация и преди, но много „спецове“ разглеждат само прецедента от своя живот – т.е. инфлацията от края на 70-те и началото на 1980-те, която беше обуздана чрез драконовската лихвена политика на ръководения от Пол Волкър Федерален резерв, пише за Financial Times Скот Майнърд, съосновател и главен инвестиционен директор на Guggenheim Partners.
Макар че инфлационният ръст през този период може да навява някои сравнения с днешния, неговите първопричини - финансирането на войната във Виетнам и инициативите за социална политика от плана за Великото общество на Линдън Джонсън, отвързването на долара от златото и енергийната криза - бяха различни обстоятелства.
По-подходяща историческа препратка е периодът 1946-1948 г., инфлационният епизод след Втората световна война, произтичащ от недостиг на предлагане по време на ремонтите на производствени предприятия, възстановяване на търсенето за потребителски стоки, високи нива на спестявания и рязък ръст на количеството пари.
Това прилича доста на днешния момент. Що се отнася до това как приключи инфлацията от 40-те години на миналия век, търсенето и предлагането в крайна сметка се балансираха и по-примитивната версия на Федералния резерв – която нямаше таргетиране на основната лихва в своя инструментариум – забави икономиката, като ограничи парите и растежа на кредита, и сви баланса си.
Увеличението на цените се забави през 1948 г. и действително намаля през 1949 г., като последва кратка, лека рецесия. Цените на акциите като цяло останаха стабилни. Това би било добре дошъл резултат днес, но паричната политика през следващите месеци ще определи дали инфлацията ще приключи гладко или със сериозна рецесия и повече пазарни турбуленции.
Натрупаното търсене в следвоенна Америка е било изключително: между 1945 и 1949 г. - период, когато населението на САЩ е приблизително 140 милиона - американците купуват 20 милиона хладилници, 21,4 милиона коли и 5,5 милиона печки. Това е огромен отскок спрямо военновременния недостиг.
В същото време излишните спестявания, генерирани по време на войната, и увеличените следвоенни кредитни изисквания на заемателите през 1946 и 1947 г. - от ферми, собственици на жилища, инвеститори в недвижими имоти и индустрия - допълнително подклаждат инфлационния натиск.


Времето във Варна на 15 май 2026
"Войната" по пътищата взе две жертви за последните 24 часа
Тръмп: Постигнах фантастични търговски споразумения с Китай
Честваме паметта на преподобния Пахомий Велики
Черно море Тича допусна загуба и в третия мач от полуфиналната серия с Балкан
САЩ са уведомили съюзниците за евентуално спиране на ротацията на войски в Европа
Тръмп искал да прибере иранския уран предимно за PR цели
Петролът се насочва към седмичен ръст, няма изгледи за край на войната с Иран
Паундът се срива след ескалация на бунта на лейбъристите срещу Стармър
Нийл Ричмънд за търговията САЩ-Ирландия и митата
Таен код в Dacia спасява човешки животи
Mercedes вкарва над 144 000 автомобила в сервизите заради гаснещи табла
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
ЦИК тегли днес номерата на бюлетините за частичните местни избори на 14 юни
В Хавана: Пуснете ни ток поне за три часа
От 9 юли: Летище Палм Бийч ще се казва "Донълд Тръмп"
Китай призова за трайно примирие между САЩ и Иран
Анчелоти преподписа с Бразилия до 2030
преди 4 години Тоя път няма как ,няма кой с кой да се сбие в Европа Щатите ако искат война ,тоя път те ще трябва да са на първа бойна линия А такива махленски сбивания като това в Украйна не им вършат работа ,даже обратното отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "Борбата с инфлацията в САЩ трябва да следва уроците от 40-те, а не от 70-те " == да се чете: САЩ трябва да разпалят голяяяяяяма война в Европа, от която да ударят кьоравото! Което и се случва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар