През септември Европейската централна банка може да се ангажира да задържи лихвите под нулата след 2020 г. Някои икономисти смятат, че Комитетът за парична политика на Английската централна банка (АЦБ) трябва да направи изрични прогнози за лихвите, отразявайки практиката на Федералния резерв на САЩ. Мнозина се надяват, че скорошното намаляване с 0,25% на основната лихва на Фед ще бъде първото от много. Гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода е изправен пред призиви за борба с упорито ниската инфлация. Възможно е допълнително количествено облекчаване.
Предвид несигурността тази година изявите на централните банкери се следят особено внимателно. Но в действителност това, което те могат да направят сами, вече не е много важно, пише за Financial Times Адеър Търнър, бивш ръководител на британския регулатор за финансови услуги.
След световната финансова криза през 2008 г. стана ясно, че когато краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти вече са много ниски, по-нататъшното им намаляване влияе слабо на реалната икономическа активност. Ако АЦБ сега намали основната си лихва от 0,75% на 0,50%, въздействието върху потреблението ще бъде незначително. Тъй като големите немски компании вече могат да вземат 10-годишни заеми срещу по-малко от 0,5% лихва, използването на количественото облекчаване, за да се намали този разход до, да речем, 0,4%, няма да има почти никакво отражение върху техните инвестиционни планове. Вместо това изтласкването на основните лихви на още по-отрицателна територия би могло да намали растежа чрез ограничаване на рентабилността и кредитирането на банките.
Опитите на централните банки да управляват очакванията също са неефективни. Когато доходността на германските облигации показва, че инвеститорите очакват отрицателни лихви на ЕЦБ за десетилетие наред, обещанието, че те няма да нарастват до 2021 г. може да има само нищожно въздействие.
Въпреки всичко това, планина от икономически коментари все още е посветена на предсказването на малки промени в политиката на централните банки, като централните банкери все още са обсебени от ефективността на своите комуникации. Два фактора обясняват това несъответствие между икономическото значение и фокуса на икономическия дебат.
Първият е, че макар незначителните промени в лихвените нива да не са от голямо значение за потребителите и бизнеса, правилното им предвиждане има силно значение за много мениджъри на активи, макро хедж фондове, инвестиционни банки и техните клиенти. Следователно наблюдението на централните банки е занимание за много професионални икономисти. Съобщенията на централните банки, със своята способност да движат пазарите след драмата на потвърдените или отхвърлени очаквания, също създават медиен шум.


Българските и унгарските депутати с най-високи заплати в ЕС спрямо минималната заплата
Много българи излетяха в Космоса с акциите на "Спейс Екс", но скоро ще се приземят
Икономист: Българите обедняха наполовина
ЕС изостава в надпреварата за изкуствен интелект заради собствените си регулации
Евростат: България е на пето място в ЕС по предотвратима смъртност
Binance се готви за излизане от ЕС заради липса на местен лиценз
Разпродажбата на петрола се задълбочава, Brent пада за пети пореден ден
САЩ ще предложат на Иран широки финансови облаги в мирното споразумение
SpaceX изпревари Amazon по стойност, ралито след IPO достигна 49%
Н. Митева: Липсва основополагащ обществен консенсус в образованието
Непознатата Гърция 2: Загорохория и каньонът Викос
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Отговорът на Демерджиев за "Петрохан" не се хареса на Слави
Меси победи Алжир и се изравни с Клозе на върха на голмайсторите
Холанд с два гола при дебюта си на мондиал
Сенатът на САЩ отново блокира резолюция за прекратяване на войната с Иран
Мбаппе с два рекорда за победата на Франция над Сенегал
преди 6 години Ами точно загубата на роля на централните банки не беше ли цел на неква група глобалисти отпреди 20-тина години? Май са успели вече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Изобщо не позна!В момента живеем във ваймарската република. Обаче, хиперинфлациата е заменена със отрицателни лихви. Само това е РАЗЛИКАТА. И ДВЕТЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ПАРИ ЗА БАНКЕРИТЕ И БОРСОВИТЕ ИГРАЧИ ДОКАТО СПЯТ И се гаврят и убиват останалата част от обществото. Е, хиперинфлационът във ваймар не беше спрен. И сега отписване на дългове нема да има. Щото ше намалее усещането и опианението да седът на планини от богацтва. Както тогава, така и сега НАСИЛИЕТО И ВОЙНАТА ше променът ситуационът. Ше е яко. ак47 всегда в цене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години централните банкери се вкопчват в надеждата, че някаква сложна брънка от паричната политика най-накрая ще бъде ефективна---Ама тя брънката е банално проста и го писах тук, още преди 5-6 години: ОТПИСВАЙ ... само това ще ви спаси ! Всичко друго са глупости и самозаблуди! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Японският модел даде грешни сигнали . Япония се задържаше благодарение на експанзията на останалите централни банки и силно експортната японска икономика . Копирането на тази политика ще е катастрофално за половината европейски икономики . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Монетаризмът нещо яко зацикли , май пак ша ставаме кенсианци :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Предлагам да се върнем, към първична размяна на стоки и услуги, обезпечени с купонна система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар