IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Какво може да значи за пазарите една война в Близкия изток?

Ако кризата не окаже дълготрайно влияние върху производството на петрол, цената на суровината трябва да се успокои отново през следващите няколко седмици

10:35 | 08.01.20 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: EPA/STRNGER</em></p>

Снимка: EPA/STRNGER

Ескалацията на напрежението в Близкия Изток събужда у западния свят страха от нова петролна криза. В понеделник цената на петрола от сорта Брент временно се повиши до над 70 долара за барел (159 литра) за първи път от лятото на 2019 г. Цените на акциите на много борси намаляха, а цената на златото в евро достигна 1415 евро за тройунция (31,1 грама), най-високото ниво в неговата история.

Въпросът за това как американският президент Доналд Тръмп и неговите противници в Ирак и Иран ще продължат да се държат в тази криза, занимава инвеститорите от дни. Германският клуб на автомобилистите ADAC заяви, че тенденцията на пазара на суров петрол няма да остане без последствия за бензиностанциите в Германия и Европа като цяло. Без да искат да омаловажават рисковете, обаче някои икономисти посочват, че дори по време на втората война в Персийския залив през 1990/91 г. негативните ефекти върху цените на петрола и фондовите пазари не бяха постоянни.

Подобно мнение изказа и енергийният експерт Васко Начев. „От края на месеца в България ще има нови цени на горивата заради поскъпването на петрола този месец. Скокът в цените на „черното злато“ не беше толкова сериозен, така че и у нас увеличението няма да е радикално“, заяви Начев в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Поуките от втората война в залива

Близкият Изток е зона на постоянно напрежение, причините за което са много назад в историята. В началото на 70-те това напрежение оказа глобално влияние върху цената на петрола. След войната от Йом Кипур, наричана също Октомврийска война (война, водена от коалицията на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, срещу Израел в периода 6 – 25 октомври 1973 г. основно на Синайския полуостров и Голанските възвишения), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) намали обема на производството с около 5 процента през октомври 1973 г., за да окаже натиск върху Запада заради подкрепата му за Израел.

В резултат цената на петрола се повиши от по-малко под три до първоначално пет долара, а след това до повече от дванадесет долара за барел през следващата година. Западният свят беше шокиран и попадна в рецесия. През 50-те години преди това цената на петрола никога не бе надминавала границата от 3 долара.

Времената на евтиния петрол никога не се завърнаха. От една страна, конфликтите продължиха и през 70-те години. Едва след мирното споразумение от Кемп Дейвид през 1978 г. напрегнатата ситуация бе донякъде облекчена. Но няколко седмици по-късно ислямистите свалят шах Мохамед Реза Пахлави от власт и премахват монархията в Иран. Основна роля в тази революция изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който с помощта на различни леви и ислямски организации и студенти по ислямско богословие установява управление, организирано според традиционното ислямско право, като нарича правителството „представител на Али“. Религията става основа на целия политически и икономически живот.

Получената в региона несигурност обаче повиши цената на петрола от около 14 долара през 1978 г. до 34 долара през 1979 г., защото Техеран, вторият по големина доставчик на петрол в света, отпадна от пазара. Избухването на първата война в Персийския залив между Ирак и Иран вдигна цената до 42 долара за барел

Всичко зависи от свободните капацитети

На Запад последва поредната рецесия. Тя, но и инвестициите в по-икономични технологии, доведоха до значително намаляване на цената на петрола. В Германия например потреблението на петрол е спаднало с една четвърт между 1979 и 1984 г. В същото време производството на нефт в Северно море, стартирало след първата петролна криза, нарасна с почти две трети, така че европейската нужда от внос спадна значително. През 1986 г. цената на петрола отново достигна нивото преди кризата. Впоследствие кризите бяха по-краткотрайни, а увеличенията в цените бяха по-малко шокиращи.

В хода на втората война в Персийския залив, нахлуването на Ирак в Кувейт, цената на петрола се повиши от около 16 долара през юли 1990 г. до 40 долара през октомври същата година.

„По време на втората война в Персийския залив цената на петрола се удвои в рамките на няколко седмици и предизвика много сътресения на пазарите - но най-късно до януари 1991 г. цените се върнаха на предвоенното си ниво", казват икономистите Галина Колева и Роланд Кубе от Института за германска икономика (IW) в Кьолн.

Последна актуализация: 00:47 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 1 rate down comment 0
Brooklyn
преди 4 години
Златото е далече от най високата си цена в неговата история, както пишете.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още