Любимата лешникова паста Nutella е класически пример за ползите и цената на глобализацията. Около 400 хил. тона от нея се произвеждат всяка година от верига на доставки, която обхваща почти всеки континент. Ключови съставки като какао, лешници и палмово масло идват от Африка, Близкия изток и Африка, докато страните производителки се хвалят, че вадят гражданите си от бедността, разказва редакторът на Bloomberg Лайнъл Лоран.
Тази мрежа обаче идва с последствията си. Обвинения, че във фермите за лешници в Турция се ползва детски труд накара компанията майка на Nutella Ferrero да засили проследимостта на доставките си през 2019 г. Главоломното разширяване на производството на палмово масло в Индонезия и Малайзия се случва за сметка на огромни части изсечени тропически гори, на което Ferrero се опитва да противодейства с устойчиви източници и сателитно наблюдение над горските райони. Сега природозащитниците и някои земеделци се оплакват от това как влияе решението на компанията да върне част от производството си обратно в Италия.
Nutella е основен продукт за закуска, който макар да се опитва да следи все по-строгите доставки, явно привлича и множество политически критики. Той е и един от многото продукти, който ни напомня, че многостранните вериги на доставки са в основата на глобалните битки, например борбата с климатичните промени и стремежът да се премахнат злоупотребите с човешките права. Въпреки това тази отговорност явно все още изненадва компаниите.
Необходимостта компаниите да погледнат отвъд носа си и да проучат внимателно всеки аспект от производството си бе част от срещата СОР26, където производителите на палмово масло бяха сред 100-те страни, ангажирали се да спрат и обърнат обезлесяването до 2030 г. Проблемът заема централно място и по време на пандемията с Covid-19, тъй като блокадите поставиха важни работници в опасност, и то срещу ниско заплащане. Съдейки по трудностите рафтовете в магазините да остават пълни при възстановяването в момента, уязвимостта на веригите на доставки може да се усети.
Макар че бизнесът измина дълъг път от началото на века насам, когато се оформяха принципите за отговорни инвестиции, време е летвата да се вдигне.
Задачата първо лежи в ръцете на законодателите. Доброволните принципи и норми трябва да отстъпят път на законодателство, което кара фирмите да повдигнат капака върху веригите на доставки, които са сложни, непрозрачни и дълги. Явно има неуспех в това да се гледа отвъд т.нар. преки доставчици от ниво 1 на компаниите – последната брънка във веригата, смята Джон Шърман от Harvard Kennedy School. Това означава, че проблемите надолу по веригата се пренебрегват.
В Обединеното кралство и Европейския съюз бяха предложени задължителни изисквания за надлежна проверка. Лондон заплашва с глоби компании, използващи продукти, свързани с незаконно обезлесяване, а ЕС разглежда по-широк подход за наказване при вреди върху екологията и човешките права.
Целта на новото законодателство обаче трябва да е да се поддържат предимствата от глобализацията, докато се намаляват вредите, а не просто да се кове най-големия чук, с който да се удря бизнеса. Правителствата трябва да помогнат на компаниите, налагайки собствените си закони и принципи върху човешките права и околната среда. Законодателите не трябва по презумция да се намесват в начина на управление на компаниите, например изисквайки повече местно производство или промяна на корпоративните правила за управление.
Трябва да има и подкрепа за малките и средни предприятия, които може оправдано да се противопоставят на по-високата относителна цена на прегледа на веригите на доставки. Едно проучване на продуктовите стандарти на развиващите се пазари оцени разходите за тяхното изпълнение на 425 хил. долара на компания. Това може да се осигури индиректно чрез правителствата или по-големите компании, които могат да си позволят да харчат повече, за да подобрят стандартите на доставчиците.
Компаниите естествено ще изразят съпротивата си – внимателното изследване на веригите на доставки може да разкрие неприятни изненади. Повече правила вероятно ще доведат до по-високи разходи. Но в същото време компаниите трябва да осъзнаят, че това в крайна сметка ще бъде в тяхна полза. По-справедливите условия за търговия ще защитават доставките и ще стимулират търсенето от страна на потребителите.
Колкото повече можем да се доверим за начина, по който закуската ни стига масата, толкова повече доверие потребителите ще имат в самите продукти. Повдигането на капака над рисковете във веригите на доставки означават, че повече капачета на бурканчета Nutella ще бъдат отвъртени. Понякога да правиш добро в бизнеса е просто добър бизнес.


Как реагира светът на примирието между САЩ и Иран?
Почина голяма звезда от "Алф"
И плажът в Кранево получи "Син флаг"
НСИ: Годишната инфлация в България достигна 6,9%
Деян Вачков отбелязва 25 години на сцената с „Дон Карлос“ във Варна
Украйна и Молдова започват първата фаза на преговорите за членство в ЕС
Какво означава мирното споразумение между САЩ и Иран за Ормузкия проток
Китайската икономика продължава да се охлажда с нов спад на потреблението
Аурангзеб: Пакистан разчита на споразумение с МВФ
Аурангзеб: Пакистан чака инвестиции от САЩ
Създателите на Alpina показаха втория си модел
Надеждността не е само японска - тези автомобили ще изминат над 500 000 км
Германското трио капитулира и изтегля хибридите си от Китай
Защо синтетичните горива няма да спасят ДВГ
Канадци превръщат модели на рама в ефективни хибриди
Дете е в критично състояние след падане с тротинетка в Асеновград
Работник почина, след като падна в 30-метров изкоп край Бургас
Абитуриенти тропнаха Бангаранга хоро ВИДЕО
Буйстващ украинец зашлеви полицай на Неделния пазар в Димитровград
Държавният шампионат по карате киокушин за деца събра 179 състезатели във Велико Търново
преди 4 години ако я нама нутела , кока кола , пепси , и т.н. светът пак ше си живее , даже по-добре ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар