Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

НАТО не е в мозъчна смърт, но боледува

Северноатлантическият пакт трябва да се адаптира към бързо променящия се свят

НАТО не е в мозъчна смърт, но боледува

Снимка: gettyimages

НАТО е в мозъчна смърт. Това каза френският президент Еманюел Макрон наскоро в интервю, пише Уолтър Ръсел Мийд за Wall Street Journal. 

Той е донякъде прав. Едно поколение след краха на комунизма западният съюз, който спечели Студената война, се носи объркан по течението. Трансатлантическата пропаст е по-широка от всякога, а пукнатините между ориентираната към Brexit Британия, голистката Франция и все по-мощната Германия изглежда се задълбочават и нарастват от година на година.

Описанието на Макрон за настоящото положение на Европа е брутално откровено. След като САЩ губят интерес към НАТО (промяна, която според Макрон предхожда администрацията на Тръмп), Европа вече не може да разчита на американската защита толкова, колкото преди. Засилването на конкуренцията между САЩ и Китай оставя Европа сама. Нито Китай, нито САЩ изглеждат особено заинтересовани от това, което Европа иска или мисли.

Още по темата

Макрон смята, че Европа е почти безпомощна пред съперничещи сили като Русия и Турция. Продължаващият неуспех на Стария континент да създаде своя Силициева долина означава, че той рискува да загуби контрол над собственото си бъдеще. Зависима от американските или китайските технологични гиганти, Европа няма да може да гарантира сигурността на своите данни или комуникации. Междувременно, дори когато твърдото придържане към остарелите идеи за фискална икономия ограничава растежа на икономиките в еврозоната, ЕС акцентира прекалено върху пазарната страна на европейския проект и отделя твърде малко внимание на концепцията за „общност“.

Ако диагнозата на Макрон за неволите на Европа е мрачна, неговите лекарства са традиционно френски. Още от времето на Шарл дьо Гол френските президенти твърдят, че Европа трябва да намали зависимостта си от НАТО, да постави развитието на европейските социални системи и индустриалните шампиони пред „прекомерното“ придържане към пазарната идеология, да даде предимство на задълбочаването на европейската интеграция за сметка на разширяването на съюза и да преобразува паянтовата, често неефективна управленска структура на ЕС в гладка и ефективна държавна машина, на която Луи XIV или Наполеон биха се възхищавали. Германия винаги се е съпротивлявала на тези идеи, но Макрон се надява, че шокът от антиевропейското, непредвидимо президентство на Тръмп ще накара Берлин най-накрая да подкрепи френския план за силна Европа.

Това изглежда не се случва. Усещането, че САЩ вече не са отговорната сила, на която Германия разчиташе в продължение на 70 години, разтърси до основата германската политика. Но дори шокът от Тръмп изглежда не е достатъчен, за да тласне германската върхушка да възприеме европейската визия на Франция. В реч пред университета на Бундесвера в Мюнхен, определената за наследник на канцлера Ангела Меркел министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер (известна като AKK) даде да се разбере, че дори при тези нови и предизвикателни обстоятелства Германия остава ангажирана с НАТО и трансатлантическите отношения.

Това е отчасти така, защото много германски политици смятат, че администрацията на Тръмп няма последната дума за американската външна политика. Освен това всеки знак, че Германия подкрепя европейскo отдалечаване от НАТО, би предизвикал криза за Полша и балтийските държави. Франция може да е готова да игнорира безпокойството им в интерес на голямата европейска стратегия, но както по исторически, така и по практически причини Германия не може да се отнася толкова сурово с източните си съседи.

AKK представи по-скоро еволюционен, отколкото революционен възглед за германската външна политика. Промяната ще бъде постепенна, но реална. Разходите за отбрана ще се увеличат, но ще достигнат целта на НАТО от 2% от БВП едва през 2031 г. Германия трябва да осъзнае по-дълбоко своите стратегически интереси, заяви тя. Страната дори може да се наложи да използва по-често военна сила в чужбина и да участва в дейности по сигурността чак в индо-тихоокеанския басейн.

Истинският проблем на Европа не е, че французите или германците са в мозъчна смърт, а че не са на едно мнение за основната форма на ЕС, за неговата отбранителна политика и външнополитически приоритети. Тези разногласия не правят невъзможен напредъка по важни въпроси на ЕС, но правят процеса на реформиране на съюза болезнено бавен и ограничават това, което може да се направи. Нещата се усложняват, тъй като управляващите политически партии в двете страни трябва все по-често да парират популистки партии, които внасят много различни идеи във външнополитическия дебат.

От американска страна дебатът също е объркан. Двупартийната външнополитическа върхушка остава ангажирана с НАТО и европейската отбрана, но не е ясно колко силно кандидатът за президент и на двете партии през 2020 г. ще поддържа този консенсус. Какви роли ще играят НАТО и Европа в стратегията на САЩ на фона на нарастващата загриженост сред американския политически спектър относно Китай?

Докато президентът Макрон в известна степен се безпокои за съюз, който винаги е бил проблем за Франция, той е прав, че статуквото е поставено пред изпитание. Онези, които вярват във важността на Запада, не могат да приемат неговия интегритет за даденост. За да оцелее, трансатлантическият алианс трябва да се адаптира към бързо променящия се свят.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

0
 
4
 
4
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Вече разбрахме, че политиката на ЕС не се различава от тази на бившия соц лагер - възхваляват се. Че НАТО е анахроничен и ненужен, е повече от ясно, но трябва да се оправдават съществуването, финансирането, "ръчкането" на държавите в Европа, особено на податливите и бедни в Източна Европа и т.н. Така че може да се говори, че НАТО е в разцвет и само путинисти говорат за проблеми в него. Ако искате, така да си хортуваме. НО ИСТИНАТА е друга. И рано или късно ЛЪСВА.
0
 
3
 
3
pinoccio до: Бидонойл
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Нали знаеш, че мирът е продължение на войната с други средства.
2
 
2
 
2
Бидонойл до: pinoccio
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Ха ха, всички се страхуваха от военната мощ но Германия, а никой от мирната. Но в момента точно тя побеждава.
0
 
15
 
1
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Както по всичко изглежда, ще трябва отново да докарат онзи стар вагон от времето на френско-пруската война край Версай. Какво ще се подписва там за пореден път, тепърва ще има да научим. Както казват - историята не се повтаря, а се римува. Време е за следващите рими. Германците бяха спасени от САЩ да не бъдат превърнати в картофена нива от Чърчил след края на ВСВ. Италианците - също. Главните виновници се измъкнаха, съюзниците, обаче, изядоха попарата - и ние, и румънци, и словаци, и унгарци. Само финландците се спасиха, защото се заровиха в снега. Всички войни в Европа са френско-германски - и 30 годишната, и 100 годишната, и Напалеоновите войни. Братовчедски държави, основани от синовете на Карл Велики. Даже не могат да се разберат дали е Карл или е Шарлеман. Млатят се като гераците на Елин Пелин, по роднински. Всичките им погранични градове са с по две имена - френско и немско. Американците бяха гарант на помирението между тях- нещо като стражар на селото. Сега искат всеки сам да се оправя. Няма французин на улицата, който да питае добри чувства към германците. Оттатък е същото. Политиците могат да разправят каквото си искат, но народната памет е жилаво нещо. Денят на Победата и Обединена Европа не е Денят на Германия. Даже, ако щете, денят на Обединението на Германия е по натоварен откъм символика, когато говорим за Обединена Европа. Кой ще изтрие или пренапише това? Днешният човек е консуматор и се предполага, че той не мисли за тези неща. Но, зад хладилника винаги има натрупани ***.

Още от Анализи
Covid-19 отваря пътя към нов социален договор