Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

Обещаната революция срещу зеления сертификат не се състоя, Сотир Цацаров подава оставка, три кръга преговори между Запада и Русия без резултат

По-важното от миналата седмица

Руският заместник-министър на отбраната генерал-полковник Александър Фомин, заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг присъстват на заседанието на Съвета НАТО-Русия. Снимка: EPA/OLIVIER HOSLET / POOL

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Отново бесило пред Парламента – този път то стана символ на „революцията" срещу зеления сертификат в България, като показа докъде може да стигне една парламентарна партия, която би трябвало да брани демокрацията, реда и закона. През седмицата противници на зеления сертификат  и ваксинацията щурмуваха парламента по време на протеста, организиран от партия „ВъзражданеО". Последва блокада на Народното събрание отвътре и отвън. Полицейски кордон спря напора на протестиращите да влязат в сградата, но ранени бяха граждани и полицаи. 

Като пряк резултат от протеста бе сформирана експертна работна група под егидата на министър-председателя, в която да има представители и на "Възраждане", където темата да бъде обсъждана. Въпреки това премиерът Кирил Петков е отказал на представителите на партия „Възраждане" исканото от тях отпадане на зелените сертификати.

Консултативният съвет по национална сигурност при президента затвори властта под карантина и препотвърди позицията на България по евроинтеграцията на Република Северна Македония.

Междувременно Министерството на здравеопазването промени правилата за задължителна изолация и карантина, като съкрати срока на изолация на положителните за COVID-19 от 14 на 10 дни, а карантината на контактните от 10 дни се намалява на 7, считано от деня на последния контакт. Най-кратка е карантината на контактни след бустерна доза - 4 дни. Отпада задължителната домашна изолация след изписване от болница.

Властите обявиха и нов Национален оперативен план за справяне с COVID-19. Основен критерий в него за въвеждане на нови противоепидемични мерки за първи път у нас ще бъде процентът заети интензивни легла в болничните заведения, а не броят на заразените. Именно от този процент ще зависи какви ограничителни мерки ще бъдат въвеждани. Страната условно ще бъде разделена на 6 клъстера и епидемичната обстановка ще се следи поотделно във всеки от тях, като при достигане на даден етап, ще се задейства съответният пакет от мерки.

При първия етап заетостта на интензивните легла е 50% - тогава се въвеждат ограничени мерки, но Петков не посочи точно какви. При втория етап – 60% заетост на интензивните легла, се въвеждат някои други мерки, но всички бизнеси и училища все още работят. При трети етап – 70% заетост на интензивните легла, се започва с първите по-меки мерки, но децата от 1 до 4 клас остават присъствено обучение. И последният четвърти етап, най-тежък етап – или 80% заетост на интензивните легла, предвижда „симетрично затваряне на бизнесите, които обслужват хора" - ще бъдат отворени хранителните магазини и аптеките. Мерките ще се взимат на регионално, а не на национално ниво.

Минималната работна заплата ще бъде увеличена до 710 лв., но най-вероятно от 1 април. Дотогава ще е в сила размерът й, определен с бюджетните закони за 2021 г., т.е. 650 лв. До тази дата се запазват и размерите на максималния осигурителен доход, на обезщетенията за безработица, размерите на помощите за деца, еднократните и месечните семейни помощи. Това решиха депутатите при първо четене на удължаването на действието на определени разпоредби в бюджетните закони от 2021 г. до края на март. Това се налага, тъй като все още няма изготвен и приет Бюджет 2022.

Помощта за бизнеса заради скъпата електроенергия през декември ще е в размер на 250 лв./мВтч, стана ясно през седмицата. Тя ще се получи с януарските сметки, като се запазва пропорцията от 75% от разликата между базовата цена 185.59 лв./мВтч и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "Ден напред". При средна борсова цена 400 лв./мВтч това означава помощ 161 лв./мВтч.

Предвижда се безвъзмездна финансова помощ за малките и средните предприятия в случай на ново пълно затваряне заради коронавирусната криза, обяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Димитър Данчев, цитиран от пресцентъра на министерството на икономиката. Помощта, в случай че се стигне до 4 етап на пълно затваряне, ще е в размер на 20% от средните нетни приходи на тези предприятия за 2021 г., като таванът на помощта е до 100 хил. лв. „Нашата голяма грижа в тази ситуация е свързана именно с тяхното оцеляване, защото те са 90% от икономиката в страната“, отбеляза министърът.

Председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Сотир Цацаров изненадващо напуска поста си от 1 март. Бившият главен прокурор информира, че през следващата седмица ще внесе в Народното събрание годишния отчет за работата на КПКОНПИ. Ден по-късно, в петък, премиерът Кирил Петков обяви, че на Цацаров е отнет достъпът до класифицирана информация, което би поставило изпълняването на длъжността под въпрос. 

Междувременно от парламентарната трибуна управляващите призоваваха главният прокурор Иван Гешев да подаде оставка, като по този начин поеме отговорност за своите действие и даде възможност на прокуратурата на РБ да осъществява пълноценно конституционните си функции. Декларацията бе прочетенаот името на управляващата коалиция и парламентарните групи на четирите партии - "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България". 

Растежът на българската икономика ще се забави през 2022 и 2023 г., прогнозира ООН. Според нов доклад на Организацията за глобалното икономическо възстановяване за 2021 г. се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 4,3%, след като през 2020 г. се сви с 4,2%. За 2022 г. се очаква забавяне на растежа до 4%, а за 2023 г. – до 3,5%, вижда се от данните. Средно за ЕС за 2021 г. икономическият растеж се оценява на 4,7%, а за 2022 г. прогнозата е за забавянето му до 3,9% и до 2,6% през 2023 г. За инфлацията в България прогнозата на ООН е доста умерена. За 2021 г. е посочено, че ръстът на потребителските цени достига 3%, като през 2022 г. се очаква да се забави до 1,9% и да остане на това ниво и през 2023 г. Средно за ЕС ООН оценява инфлацията за 2021 г. на 2,5%, като очаква забавяне до 2% през тази година и 1,5% догодина.

ЕС и еврозоната

Германският министър на финансите Кристиан Линднер обяви, че въпреки последния допълнителен бюджет възможният таван на дълга от 240 млрд. евро е бил надхвърлен с 24,8 млрд. евро през миналата година. Прехвърлянето на 60 млрд. евро към Фонда за енергетика и климат вече е било взето предвид.

През 2021 г. германският брутен вътрешен продукт се е увеличил с 2,7% в сравнение с предходната година. През 2020 г., първата година от пандемията, бе отчетен спад от 4,6%.

Швейцария обяви, че от 2024 г. ще прилага за големите корпорации минималния данък от 15%, определен от международната общност на държавите. Според Министерството на финансите това ще гарантира, че големите корпорации няма да участват в чуждестранни производства. Данъкът ще се налага на международно активни дружества с годишен оборот от поне 750 милиона евро. Това ще засегне около 200 швейцарски и около 2000 дъщерни дружества на чуждестранни компании, се казва в съобщението.

Френското правителство предприе допълнителни мерки за ограничаване на цените на електроенергията. Държавната енергийна компания EDF ще продава в бъдеще още по-големи количества ядрена енергия на конкурентите си на държавно регулирана цена. Според оценките на правителството мярката ще струва около 8 милиарда евро. Преди това вече беше взето решение за намаляване на данъка върху електроенергията, за ограничаване на тарифите за газ и за изплащане на „енергиен чек“ за по-бедните домакинства.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли почина. От края на декември той бе в болница заради сериозно усложнение, причинено от дисфункция на имунната система. Социалдемократът е председател на парламента от юли 2019 г. и по време на политическата си кариера многократно е водил кампании за по-хуманна политика по отношение на бежанците.

След рекордните почти 300 дни преговори след парламентарните избори миналия март през изминалата седмица положи клетва новото правителство на Нидерландия.

Британският премиер Борис Джонсън се извини, че е присъствал на събиране на "Даунинг стрийт" през май 2020-а година в условия на строга блокада. Натискът за неговата оставка се засилва. 

Северна Америка

Инфлацията в САЩ се ускори до 7% през декември в сравнение със същия период на миналата година. Това е най-високата стойност от 40 години насам. След публикуването на последните данни високопоставени централни банкери отново изтъкнаха перспективата за по-бързо затягане на паричната политика. Говори се за три до четири повишения на лихвените проценти през годината.

Икономистът и юрист Сара Блум Раскин ще стане новият вицепрезидент на Федералния резерв и ще отговаря за банковия надзор в САЩ. Президентът Джо Байдън също така иска да назначи икономистите Лиза Кук и Филип Джеферсън в ръководството на Фед. Сенатът все още трябва да одобри назначенията. Ако това се случи, седемчленният съвет ще бъде пълен за първи път от много време насам. Преди това заместник-председателят на Федералния резерв Ричард Кларида подаде оставка. Мандатът му щеше да приключи в края на януари. Кларида е подложена на критики заради частни сделки на фондовия пазар. След това централната банка затегна правилата си за оповестяване на частни финансови трансакции.

Републиканците в Сената на САЩ се провалиха със законопроект за по-строги санкции заради газопровода „Северен поток 2“. Наред с другото той имаше за цел да отнеме възможността на президента Байдън да разпорежда по собствена инициатива изключения от санкциите на САЩ във връзка със „Северен поток 2" от съображения за национална сигурност.

Американски съдия разчисти пътя за антитръстовия иск срещу групата на Facebook при втория опит. Този път антитръстовият иск на американското правителство е по-добре обоснован, заяви съдията. През лятото той отхвърли първия опит, като се позова на недостатъчна аргументация. Наред с други неща Федералната търговска комисия обвинява Facebook в монополно положение на пазара на онлайн мрежи. Освен това компанията била закупила услугата за чат WhatsApp и платформата за снимки Instagram, за да защити този монопол по нечестен начин, поради което поглъщанията следва да бъдат отменени, твърди органът. 

Върховният съд на Съединените щати блокира решение на президента Джо Байдън за въвеждане на задължителна ваксинация за компании с над 100 души персонал.

Азия 

През 2021 г. външнотърговският излишък на Китай нарасна до ново рекордно ниво. Главно поради силния ръст на износа излишъкът се увеличи до 676 млрд. долара (2020 г.: +524 млрд. долара).

Властите в Казахстан обявиха, че размириците заради повишените цени на пропан-бутана, които ескалираха в политически искания за смяна на властта, са окончателно потушени. Междувременно и чуждестранните войски започнаха да се изтеглят от страната. 

Глобалната икономика

Пиер-Оливие Гуриншас става новият главен икономист на Международния валутен фонд. Французинът наследява Гита Гопинат, която преминава на поста първи заместник-управляващ директор в ръководния екип на МВФ. От 2003 г. Гуринчас е директор на факултета по глобален мениджмънт в Калифорнийския университет. От 2009 г. до 2016 г. е главен редактор на Икономическия преглед на МВФ, а през 2012 г. и 2013 г. е член на Икономическия консултативен съвет към френския министър-председател.

Цените на петрола се повишиха за четвърта поредна седмица и се върнаха близо до многогодишните си върхове от октомври миналата година. По този начин спадът на цените, предизвикан от появата на омикрон варианта, е почти напълно компенсиран.

Три кръга преговори между Запада и Москва се проведоха тази седмица заради изострянето на напрежението между двете страни след струпването на руски войски по границата с Украйна. Не беше отчетен обаче съществен напредък.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
АЦБ не трябва да спестява неприятната истина