Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

След пандемии трудът увеличава силата си за сметка на капитала

Не ни предстои обаче голямо възстановяване, тъй като след такива бедствия икономическата активност е слаба

След пандемии трудът увеличава силата си за сметка на капитала

Снимка: Getty

Докато Черната смърт покосяваше Европа през 1348 и 1349 г., работниците от целия континент откриха, че имат власт за първи път в живота си. Текстилните работници в Сейнт Омер в Северна Франция поискаха и получиха три последователни увеличения на заплатите в рамките на една година след преминаването на Голямата чума. Много работнически гилдии стачкуваха за по-високо заплащане и по-кратко работно време. Когато френското правителство се опитва да ограничи тези искания през 1351 г., то все пак позволява увеличение на заплатите с една трета над нивото им отпреди чумата. Към 1352 г. английският парламент - който през 1349 г. е приел закон, ограничаващ заплащането до не повече от нивото му преди чумата - предприема действия срещу работодатели, които вместо това са удвоили или утроили заплатите на работниците, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Тези данни идват от книгата на историка Барбара Такмен „Далечно огледало“, шедьовър за нещастията на Европа през XIV век. Публикувана през 1978 г., когато авторката смята, че тя отразява съвременните беди на 70-те години на миналия век, книгата отскоро вдигна рейтинга си в Amazon, тъй като учени от всички области на науката изследват историята на пандемиите, за да разберат бъдещето, което ни очаква след коронавируса.

Пандемиите, откриваме, са оформили цивилизацията, като дори има аргументи, че са довели до положителна промяна. Черната смърт, дошла по времето на разцеплението на католическата църква от папската схизма, променя отношението към религията, като прави европейците по-несклонни да се подчиняват на властта. Както Такмен казва, „Черната смърт може би дава непризнатото начало на съвременния човек“ - ако и Ренесансът, Реформацията и Просвещението да предстояха след векове.

Един от най-ясните уроци: трудът увеличава силата си за сметка на капитала. Това може да изглежда като твърде голяма екстраполация на едно от най-екстремните събития в историята. Черната смърт съкращава европейското население с около 40% за по-малко от две години. Естествено, това е дало повече сила на оцелелите работници. Никоя друга епидемия не е имала толкова голямо въздействие, сегашната също.

Едно изследване, току-що публикувани от клона на Федералния резерв в Сан Франциско, сочи, че и по-малко унищожителните пандемии имат подобни ефекти. Фед разглежда дузина епидемии, от Черната смърт до грипа H1N1 от 2009 г., отнели поне 100 000 живота. Окончателният брой на смъртните случаи при няколко от тези епидемии е много по-нисък от сегашните оценки за Covid-19, въпреки че те са засегнали по-пряко населението в трудоспособна възраст. Учените правят и друг прочит на данните, изключвайки Черната смърт (далеч най-смъртоносната) и испанския грип от 1918 г. (тъй като Голямата депресия, последвала едва десетилетие по-късно може да доведе до изкривяване на резултатите) и откриват същата картина. През десетилетията след пандемия реалните заплати в Европа (за който континент има най-добри непрекъснати данни) неизменно се увеличават.

Тези цифри са съотнесени към онова, което би се очаквало без чумите (и те са в реално изражение: след Черната смърт цените на зърното се повишават, така че първоначално по-високите заплати само компенсират инфлацията) и показват, че пандемиите подкрепят труда за почти четири десетилетия. Тези печалби са за сметка на капитала. Акционерите трябва да се подготвят за по-ниска възвръщаемост, отколкото са предвиждали.

Всеки поглед към заглавията трябва да потвърди, че можем да видим повторение на тези модели. При извънредните условия правителствата в Европа субсидират заплатите и плащат на работниците, за да не работят. Работниците, които все още са длъжни да работят, докато други са социално дистанцирани, и които преди това са били готови да приемат лошо заплащане и условия, стават много по-твърди в исканията си. Най-известният пример е с работниците в Amazon, дълго време оплакващи се от практиките в складовете на компанията, които излязоха на улиците, за да протестират, че са принудени да работят в непосредствена близост един до друг, след като някои от тях са се заразили с Covid-19. А от Amazon отговориха, че дори ще наемат нови 80 000 служители.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

1
 
7
 
4
преди 5 месеца
След пандемии трудът увеличава силата си за сметка на капитала

В САЩ с 22 000 000 безработни към момента приблизително ми е мноооо интереско ка ше стане.?.
1
 
4
 
3
преди 5 месеца
За „силата” не знам но, разума си трябва да повиши. Че лошо.
3
 
9
 
2
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Проблемът с подобни аналогии е, че за да очакваш еднакви резултати, условията и в двата случая трябва да са идентични. А в примера на автора няма как да са по-различни. Чумата не е същата, бизнесът не е същия и ако щете, самата икономическа система днес няма нищо общо с тази през 14-ти век. Затова очаквам да стане обратното, в смисъл, капиталът да увеличи силата си спрямо труда. Дават се тенденциозни примери като с Амазон, че наемали още служители, но те са изключение. Много повече компании се налага да освобождават хора. А след епидемията няма да бързат да ги назначават обратно, не малко от тях дори изобщо ще преустановят дейността си. Всички анализатори са единодушни, че безработицата ще расте. А при тази ситуация, няма как трудът да излезе по-силен от капитала.
2
 
3
 
1
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Съществуванието на ядреното оръжие може би ще спести на планетата тоталното разрушение и връщането към лъка и стрелата , но едва ли ще спре разместваната на геополитическите пластове, смяна на лидерството и изчезването на не малка част от днес съществуващите държавни образования!

Още от Анализи
Голямото еко обещание на Китай