След пандемии трудът увеличава силата си за сметка на капитала

Друга тревожна констатация от изследването е, че не предстои голямо възстановяване, на което да се надяваме. Пандемиите не са като войните. Сградите и машините не са унищожени и затова няма какво да се възстановява. Някои европейски политици, включително премиерът на Испания, вече призовават за „нов план Маршал“, който би бил „най-голямата мобилизация на икономически и материални ресурси в историята“. Но може да е твърде оптимистично да се прави паралел с плана Маршал, огромната инвестиционна програма, с която САЩ подкрепят възстановяването на Западна Европа след Втората световна война.

Когато учените разглеждат реалните естествени лихвени проценти след пандемиите и ги сравняват с влиянието на войните, те установяват, че двата вида бедствия имат противоположни ефекти. Естественият лихвен процент, според тяхната дефиниция, е „нивото на реална възвръщаемост на сигурни активи, което уравновесява предлагането на спестявания и търсенето на инвестиции в икономика, като поддържа цените стабилни“. По-голямата икономическа активност ще изисква по-високи проценти, при равни други условия, докато по-слабата икономическа активност ще доведе до по-ниски ставки. Едно забележително изследване, публикуван от Английската централна банка по-рано тази година, изчислява реалните естествени лихви чак до 1311 г., преди Черната смърт.

Интуицията зад това е, че няма недостиг на капитал, който трябва да бъде заменен, както се случва след война. Освен това вероятно има тенденция за спестяване, а не за инвестиране. Когато икономиката понесе огромен удар, мнозина изпитват нужда да спестят повече - и следователно потребяват по-малко, което означава по-бавен икономически растеж.

Има и важни психологически разлики. След война, колкото и травматична да е тя, победителите са удовлетворени от победата, докато губещите могат да положат големи усилия за възстановяването на икономиката и спасяването на националната чест. Втората половина на XX век и възходът на страни като Германия, Япония и Южна Корея, показват това.

След пандемия хората буквално са поддържали страха от Бога, вселен в тях, като не е имало никакво велико чувство за победа. Често оцелелите се чувстват виновни. По този начин моделите на потребление и инвестиции могат да бъдат повлияни от посттравматично стресово разстройство. Ще цитирам инвестиционния анализатор Питър Атуотър от Financial Insyghts: „Ние не се възстановяваме от травма, ние се адаптираме към нея. Научаваме се да живеем с белезите й и да се движим напред през болката."

Специфичните ефекти на коронавируса включват и по-големи изисквания към правителствата, тъй като тази криза показа поне един случай, при който ясната посока от върха може да бъде много полезна. Представители на политическата десница вече са разтревожени, че коронавирусът ще доведе до „колективистично изкушение“ и до повишаване привлекателността на левите и социалистическите движения.

По-тревожен е потенциалът за хаос и вълнения. Обща нишка сред пандемиите е опитът за обвиняване на външни хора и чужденци. Избиванията на евреи по време на Черната смърт ги принуждават да се преселят в Източна Европа. Загубата на вяра в авторитета на църквата дезориентира, както и опитите на работниците да отстояват правата си. През двата века след Чумата Европа е разкъсвана от поредица ненужни войни. Въстанията на селяни и занаятчии са били често срещани и винаги са завършвали с брутално потушаване.

Подобно на предишните и тази паника вероятно е наклонила баланса в полза на труда и за сметка на капитала. Тя ще засили недоверието към правителствата, като същевременно ще повиши желанието на властта за по-активна роля в обществото и пазарите. Ще имаме късмет, ако тези конфликти бъдат разрешени по мирен начин.